15 jun 2019, 12:29  

Изборът 

  Prosa » Relatos
1016 0 2
8 мин за четене

Малкият смок стоеше в патрулката и гледаше втренчено през предното стъкло. От притеснение почти не мигаше и вече го боляха очите. Беше чувал, че стават такива неща, те  бяха обществена тайна, но в същото време и нещо като Йети, за който всички говорят, ни никой не е виждал. Ето, че сега се случваше на него. Знаеше, че този ден ще дойде, но не очакваше да е толкова скоро.

Най-после шофьора на колата отпред запали и тръгна, а Старшият влезе в патрулката и затръшна вратата.

Гепи - в ръката си държеше банкнота от 50 лв. - 'айде, вземай, няма да ги държа цял ден, ще ни види някой и ще си помисли нещо, хахаха ... 'айде, първия път целия рушвет е за новобранеца, ... в полицията всеки иска да е новобранец, не като в казармата, ама е само веднъж, няма как. Имаш късмет, тоя нямаше по-дребни, а пък аз нямах да му върна, хахаха ... 'айде, вземай де, ще заведеш гаджето на дискотека.

 

Смока наистина мислеше за Нея, но не за дискотека, а за пръстен. Годежния пръстен, който отдавна искаше да й купи. Ако бяха верни нещата, които се говореха за катаджиите, само за няколко месеца щеше й купи не просто този, който беше харесал, ами диамантен. А очевидно бяха верни.

Баща ми казва, че, ако веднъж направиш компромис, винаги ще правиш след това - дори не разбра как думите излязоха от устата му ...

Виж, баща ти явно е умен човек - продължи Старшия - обаче и аз да ти кажа нещо. Каква е ролята на глобите? - без да чака отговор Старшия продължи - Точно така, да превъзпитават. Обаче какво става като отидат тези глоби в държавата? Пак ги крадат онези горе и ние, сиреч обществото, пак нищо не виждаме от тях. Ако въобще шофьорите си платят глобите, де, или пък не извикат мастити адвокати. Така, като им вземем парите на място, глобите пак си вършат работата и дори ги боли повече, а пък ония горе ще стоят гладни, хахаха ... Аз за децата го правя, да не мислиш, че заради нещо друго? Защо децата на някои да ходят да учат по чужбина, а пък, аз моите да се чудя как да ги изхраня с една заплата?

 

Смока знаеше, че тези думи бяха по-скоро за оправдание на собствената съвест на Старшия, но също така знаеше, че в тях има доза истина. Продължаваше да мисли за Нея и знаеше, че Тя ще предпочете най-евтиния годежен пръстен, отколкото най-скъпия, но купен с пари, изкарани по този начин. Но това сега, какво ли щеше да бъде след няколко години, знаеше пред какви трудности се изправя човек и какви компромиси би направил със себе си и своите убеждения в името на семейството. Беше го видял лично. Когато майка му се разболя, а семейството му бяха останали без пукната пара, баща му беше готов да продаде цялото си достойнство и всичките си принципи, на които до тогава ревностно защитаваше и на които ги беше учил с брат му. Но нямаше на кого, добре, че се намериха добри приятели, които им помогнаха, за да се излекува. Въпреки това продължаваше да стои с ръце на волана, а до него Старшия с вдигната ръка, държаща банкнота от 50 лв. Осъзнавайки нелепата ситуация, която ни най-малко не беше очаквал, виделия какво ли не полицай полураздразнено, полупритеснено продължи:

Трябва да знаеш нещо, всички са в кюпа, откъде мислиш, че знам, че това ти е сефтето? И, ако откажеш, значи отказваш да влезеш в системата. А знаеш ли какво става с тези, които отказват да влязат в системата? Изкарват ги от нея. Колегите ще започнат да те отбягват, никой няма да иска да е на смяна с теб, накрая ще те пратят в някоя канцелария да гониш хлебарките за минимална заплата, а ако те сметнат за заплаха, могат и да ти скроят някой номер. Така, че си помисли много добре, имаш късмет, че се падна с мен, защото ...

 

Катастрофа до паркинга на парка, черен Мерцедес 8888, повтарям черен Мерцедес 8888 - станцията прекъсна тирадата.

Карай, наблизо сме - каза Старшия.

Като му гледам номера на този ще му вземеш стотачка. Поне.

Нищо няма да му взема ... Не го ли знаеш? Това е синковеца на Апаша, ако знаеш колко пъти съм го спирал лично, кьоркитюк пиян, че може и дрогиран да е бил, не може да ходи, тръгнал кола да кара. Качва се колегата да кара неговата, аз патрулката и го прибираме, че да не направи някоя беля. От такива дори не си искаш, те играят с началството, всички заедно, барабар с кмета ядат и пият на една маса. Ако им напишеш акт, по-добре напускай не полицията, ами града, че и страната, ако искаш да си намериш работа дори като чистач ... Ааа, какво знаеш ти с твоите принципи, дошъл си да спасяваш, света, ама полицията не е правилното място ... И аз бях като теб на младини, ама знаеш ли как се обръщат нещата ...

 

Защо ти викат Малкия смок?

Смока не знаеше дали Старшия наистина се интересуваше, или просто искаше да смени темата, но и за него беше добре дошло:

Заради брат ми, той е по-голям. Представяш ли си, че сега уважавания от цял град доктор някога са му викали Големия смок? Играехме на улицата и видяхме една змия. Останалите деца започнаха да я замерват с камъни, ама отдалеко, защото ги беше страх и не я улучваха. Брат ми ги спря, отиде, хвана я, занесе я в края на селото и я пусна в камънака до пътя. Змията избяга и оттогава той е Големия смок, а пък на мен започнаха да ми викат Малкия.

Откъде знаехте, че е смок?

Не знаехме, можеше да е пепелянка.

Не може да бъде ...

Ами, детска му работа.

Не, не, катастрофата, виж, вече има два екипа, как са успели а дойда преди нас ... явно някой им се е обадил ... Чакай малко, има друга кола, чакай ... Карай, карай бързо, карай, това е колата на жена ми, децата ... бързо ... спри, спри, спирай ти казвам ...

 

Смока спря и Старшия изскочи от патрулката, все едно гореше, двама колеги го пресрещнаха, хванаха го, но той се дърпаше, трябваше да го свалят на земята, за да се успокои. След малко станаха всички и единия колега тръгна с него към линейката, а другия дойде при Смока:

Има късмет, добре са, само уплаха, ама за всеки случай извикахме линейка. Този път всичко се размина ... Карай патрулката към районното.

А рапорта аз ли да го напиша, или да чакам Старшия да се върне от болницата?

Какъв рапорт?

За катастрофата.

Каква катастрофа? На теб не ти ли казаха вече как стоят нещата?

Казаха ми ...

Карай тогава патрулката към районното и не задавай въпроси.

 

Малко по-късно Малкия смок спря патрулката в двора на полицията, изгаси двигателя и се пресегна да вземе фуражката от съседната седалка. До нея стоеше банкнота от 50 лв. ... Предстоеше му да направи важен избор ...

© SJS Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ужасен свят сме си сътворили, щом се налага да правим такива избори. Хубав и замислящ разказ.
  • Хареса ми, интересно написано, реалистично, но краят е отворен. Какъв е изборът му или ние сами да си го довършим.
Propuestas
: ??:??