6 мин за четене
Мари-Елен замина в командировка за десетина дни в Солун.
Гледам някакъв, по скоро някакъв тип криви задник в шарени панталони, блузка тип ала мадам, само дето няма жабо,... Ах как отмята кичури от косата си,.. ба си и Дзвера,...хвърля ми едни белтъци,...
от ;;нашите'' ще да е,...'' превъртял е резбата '', татковата приказка, когато някой с динамометричен ключ скъса болт.
- Мосю, аз съм братът на Мари-Елен а тя отсъства от Атина,.. Аз съм Адриан,тук имало приятно заведение, къде е,.. бихте ли ме придружили,.. така самотен в непознат град, изглежда опасно и без да знам гръцки -
с преправен глас като на жена ме попита - Ах, как приятно изглеждате, мосю...
Беше интересно изкопаемо, белгийска марка, си мисля, сега ще го шантажирам
- Чакайте мосю, вие от другият бряг на реката ли сте, или на такъв се правите...
Не ми изглеждате на ''ония'' хора, какво криете..
Остана безкрайно изненадан.
- Да, не съм, наистина се преструвам... Преди години бях лудо влюбен в едно момиче, правеше се на мъжкара ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse