Стегнах се в абитуриентския костюм, риза шарена вратовръзка,.. погледнах се в огледалото, оправих косата, намигнах си...

Върнах се в моята стая, погледнах огромната библиотека на цялата стена, отрупана с книги... 30 тома на Болшая Советская Енциклопедия, книги по математика речници по руски и френски езици,.. раздела с любимите ми автори фантасти,.. раздела на руски и френски  език... ''Малката Фадет '' на Жорж Санд , ''Червено и черно '' на  Стендал...мярнах луксозната подвързия на ''Трактатът за аритметичния триъгълник '' на Блез Паскал...

Въздъхнах,... моят свят..

На двора ме чакаха родителите ми, някои съседи, и след пожеланията за успех и хвърляне пред мен на канче вода, съм на улицата с букет рози...рози, за кого  ли са,.. може би за Маргарита или за Райя.

Вървях по улицата към центъра като омагьосан,.. чувах хората '' О, абитуриент,.. честито и успех в живота.....Браво и цветя за най-хубавото момиче...Успех в живота,момче...''

От една пресечка изкочи Митака от 11 Ве клас..

- Ей, чакай да  вървим заедно,.. аз пък забравих цветята,.. ама няма да се връщам...

Знаеш ли,, Иван от нашият клас, нали живее около Елена от вашия клас, омъжила се преди 3-4 дни...тя нали ходеше с тоя дето техните бяха дървари в Коми и му подариха мотор ИЖе и бръмчеше по улиците да го видим,.. та се омъжила за него.. намерила точно  кога , преди бала, ами бала е веднъж в живота, а после можиш да се омъжваш колкото си искаш..Ама , то момичетата все бързат, а нас ни чака казарма,.. аз имам и матура по български и математика,.. добре, че освободих ,другите,.. Но повечето от нашия клас се явяват на ''турска'' матура.. по всичко....ти освободи ли по някой предмет..

Не го чувах,.. уж се стараех да не мисля за Ленчето, но по някога ,.. тя пак имаше поправки по математика и физика,.. и ако ги вземе  чак тогава матура. Добре, че се е омъжила..

- Викам , ти освободи ли по нещо.. - продъжи Митака

- Е, разбира се, освободих по всичко,.. цялата матура освободих - промърморих аз

- Браво, а аз трябва да зубря цял месец...е, хайде приятно прекарване ...

- И на теб,.. и успех на матурата - казах машинално...

  Абитуриентският бал, беше събитие всяка година за града,.. разтилаха червен килим, сигурно както е в Кан или Лос Анжелис, и по него вървяха абитуриентите...Беше си празник, хората познати и непознати  стояха зад червените въжета и бронзови огръждения и живо аплодираха минаващите абитуриенти,.. момчетата  бяхме по-семпли  с  костюм , риза, вратовръзка..  момичетата  натамънени като някои лелки с прически различни,.. с обувки на висок ток, дежурната дамска

чантичка...

Пристигнах навреме, тъкмо ''церемониал'' майсторът  даваше наставления...'' Първо 11 А клас, малко пауза 11 Б,.. пауза,  11 В.. пауза после 11 Г клас и ни подреди като за манифестация.. дама - кавалер - дама или    кавалер - дама - кавалер ,..или само дама и кавалер,... не може сам самичък..

Райя ми помаха сред съучениците

- Хайде, след малко тръгваме. едва те познах...къде се забави...- запелтечи тя

Беше в червена рокля  , червен воал преметнат по раменете й, черни обувки с висок ток и черна чанта,... нямаше някаква фрапантна прическа, просто  тупирана ,сресана и с лак  коса..

Подарих й букета с рози...и зачакахме

- Ами Гошо и Маргото къде са.. - попитах

- Тук са, ей там - посочи тя неопределено  и със смях - Но в тези нови дрехи  и прически всички сме така чудновати и трудно ще се разпознаем..

Дойде и нашият ред, тя артистично сложи розите в свитата си лява ръка заедно с чантичката, хвана ме под ръка и рече

- Наш ред е,.. смело  напред.. и успехи в живота, приятелю, мой...

- И на теб успех , Райя - погледнах я в очите и  я погалих  по ръката - Напред

Тръгнахме,.. шпалир от хора,..възгласи  браво, успех, щастливци,.. хвърляха цветя и пред нас..

Помахвах на хората, и двамата широко усмихнати...

Балът беше върхът, нали си беше наш бал, как да не го харесаме...музика, игри, веселие...

Никой не смееше да си събуе обувките, рискуваше да се прибеше бос или по чорапи в къщи , в кратките паузи на музиката  обещавахме си да се срещнем след месец, после преди казармата, после след 5 - 10 -15 години,.. само обещания, ама нали са безплатни....Неусетно стана и след полунощ,...някои се затръгваха..

- Ако дойда у вас, вашите ще ти се карат ли после,.. късно е къде да будя леля Мара хазяйката,.. а е много рано за автобуса..- смутено ме попита Райя

- Разбира се, няма да се карат,. даже  ако не те поканя да дойдеш тогава биха ми се карали и ще ги ядосам... Татко заминава в командировка за една седмица, а мама няколко дни ще е при дядо и баба...Да потърсим Гошо, ако иска и той да дойде...

Така и не го открихме.

- Искаш ли да повървим пеша, няма хора, няма автобуси.. ще издържиш ли с тези обувки - попитах Райя, все едно, че е имало друга алтернатива , файтон например...

Тръгнахме хванати за ръце, унесени всеки в мислите си за неясното утре...Райя се поспря

- Какво уморили се, давай да те нося на гръб или на ръце, тъкмо ще си направя трениворката -

засмях се аз - Готова ли си

- Не, не съм уморена,.. исках нещо да ти кажа на ухо, наведи се малко..

Наведох се, тя ме прегърна, целуна ме по двете бузки и после по устните..

- Ти си истински приятел, мъчно ми е, че и училището свърши - големите й очи се натъжиха и хаха да заплаче - Харесвам те,.. ти си незаменим... Съжалявам

Прегърнах я през раменете и я нацелувах, сякаш това беше последната ми целувка..

- Хайде, хайде, нали каза, че животът е пред нас,.. ще се виждаме - казах обещаващо, и прегърнати   продължихме към нас...

- Сега вече може да си сваляме обувките, сигурно краката ни са се подули  и трудно даже и ще ги свалим.. Чакай да ти дам твоите чехли..тук са в моята стая...

Когато четеримата се събирахме у нас да решаваме задачи, всеки си имаше чехли, подарък от мама

..Нещо за ядене,.. за пиене искаш ли, я да видя .. лимонада, швепс... има ли топла вода,...уф, къде ли са кърпите.. мърморих несвързано като дърт дядо..

- Нека да си измия ръцете, тези помади от лицето.. краката си да натопя във вода...

Въртях се като пумпал из стаята...

- Ще дойдеш ли да ми помогнеш - дочух гласът на Райя от банята - ципът заяде.. ама съм и аз, да не  измокря и измачкам балната си рокля....

Тя беше с гръб към вратата, в огледалото  се виждаха напръщелите й гърди под роклята,.. приближих се тихичко, сложих ръцете си на гърдите й,... застинахме така, в огледалото виждахме пламналите си лица...

- Къде е този цип...

- Ето тук на гърба, зашит под плата,...а другият отстрани на талията ....

Разкопчах го полекичка, откри се бялата и нежна кожа на вратлето й, долепих усните си...

Тя гореше...

Дръпнах ципа до долу, раменете й се оголиха..Разкопчах с една ръка ципа отстрани, а другата мушнах напред към оголените й гърди...Райя изстена леко.. напипах едната й гръд, твърда и нежна, докоснах зърното,.. беше  пощръкляло и наедряло,.. измуших ръцете й от ръкавите,.. в огледалото се появиха  двете й гърди, настръхнали и  сякаш пулсиращи от страст..

Обхванах и другата й гърда, нежно ги милвах нагоре -надолу,.. устните ми продължаваха да целуват вратлето, рамената й...Тя се обърна, разкопча ризата ми , ръцете й шареха по тялото ми след тях ги следваха целувките й...

- Ела, ела в стаята ти..- прошепна тя

Тръгнахме полуголи,или полуоблечени, не знам кое е по-правилното...

- Чакай малко..- и съблече роклята си - потърпи още малко..

Останахме по пликчета и гащета.. Нещото ми бе щръкнало издайнически..

- Ела - прошепна тя и ме поведе към леглото

Легнахме и се вкопчихме един в друг, гащите ни се разлетяха из стаята,...бяхме чисто голи, както майка ни е раждала...

Зацелувах гърдите й, галех стегнатите й бедра, тя ми отвръщаше със същото,.. охкахме от наслада

Ръката й се плъзна в междукрачието ми, галеше го, усещах как наедрява и се втвърдява...

Погалих я и аз,.. краката й се разтвориха, правейки място,..

Бавно проникнах в нея,.. Райя отново изохка.. спрях така зашеметен... тя се размърда отдолу.. продължих напред,.. после назад,.. тя повдигаше таза си и стенеше от удоолствие...

Видях ръцете й да стискат и мачкат чаршафа...

Колко ли е придължило това не помня...

Помня само, че извика нещо неопределено, спря движенията си с тяло, ръцете й отпуснаха измачкания чаршаф,.. бяхме стигнали кулминацията си едновременно..Помилвах гърдите й, сякаш отпуснати уморени и потръпващи...

- Благодаря ти - промълви тя- никога не е късно да свърши всичко велоколепно...Аз тайно те харесвах, копнеех за това, но не смеех да ти кажа, сякаш угрижени от учническите успехи, не ни остана време за това,... да споделим, че се харесваме, че не всичко е учение..Какви деца сме били

Знаеш ли, не се притеснявай, че може нещо да се случи след като се любихме,... леля Мара, нали е гинеколожка, та тя ме '' обезопаси'', сякаш е предвидила какво може да се случи след балната нощ

Щастлива съм с теб, че те е имало през тези години,.. а сега съм още по-щастлива..

- Райя и аз, и аз не смеех да ти кажа същото от страх да не те нараня, да не загубя приятелството ни.. Да не помръча успехите на които се радвахме...Е малко късно, но си признахме нали..

Прегърнах я по-силно, притеглих я към себе си,.. започнахме да се целуваме отново... и отново да се любим...А бяхме толкова млади и силни ,  и нелюбени...

Лежахме безмълвни, сякаш уморени от любов...

Слънчев лъч се прокрадваше през клоните на липата пред прозореца,,,

Беше едни нов ден,.. едно ново начало...

Погалих ликът й на снимката,.. колко късно се открихме Райя,.. останаха спомените от детството и ученическите години, спомени премесени с чувство за удовлетвореност и сбъднати мечти...

  Райя, единствената от нас, която не измени на математиката, завърши Математика и информатика, стана гимназиален учител, водеше кръжок по математика в Гимназията, но без особен успех по конкурсите ще каже някой, да но все пак успех, както се казва '' Важно е участието, не само класирането'', а и сега конкуренцията е много по-жестока, елитни гимназии, анализатори там, интернет,.. всичко идва на готово с помоща на компютъра... Какво бяхме ние преди, със  сметачна

линийка , транспортир, линия , пергел и триъгълник...

Райя, стана и Директор на Гимназията, вярна на науката и принципите си..

Е да, животът не е поемал към нас задължения да осъществява мечтите ни, но  трябва да вземем  каквото ни предлага и да сме благодарни, защото и по-лошо можеше да бъде...

Пощальонът донесе препоръчано писмо,.. отворих го

'' Уважаеми г/жо, г/н....каня  Отличната четворка  на другарска среща на 24 май  т.г. в  ресторант   '' Парадайс '' коктейлна зала '' Олимпия ''..Присъствието Ви е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО..

ваш Г.Георгиев '' - следва едър подпис и печат на фирма .

Затворих албума...

Лека въздишка се изтръгна от мен.....

Чувах деца навън да броят екзалтирано.. едно, две, три...единайсеее... Ураааа

-