15 feb 2016, 18:16

Изгубена душа 

  Prosa » Relatos
853 0 0
4 мин за четене
Последните слънчеви лъчи вече се изгубваха зад архитектурните чудеса на Варна. Морската градина бавно заспиваше, обляна в песента на морските вълни, понякога игриво допълвана от тихия шепот на високите дървета.
Но тази всеобятна красота и хармония беше чужда и далечна на младия наркоман, който се луташе из облeните в луминисцентна светлина алеи. Той вече изпадаше в дрогабстиненция и търсеше с цената на всичко поредната доза. Светът се въртеше, краката му се преплитаха, но наркотичният глад беше по-силен от умората, която го смазваше. Като хищник премалял от глад, той вървеше без да мисли и чувства. Но имаше ли за какво да мисли? Бяха ли останали чувства в изстиналото му сърце?! От няколко години бе зависим от белия прах. Вече беше забравил детството си, родителите си. Те умряха по негова вина, косвена, но все пак той бе виновен.
Когато за пръв път го приеха в болницата, в безсъзнание, поел висока доза некачествен хероин, родителите му бяха в Бургас. Баща му, опитен шофьор, се хвърли ве ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилиян Стоянов Todos los derechos reservados

Propuestas