Седеше в близкото кафене, загледан в минувачите.
Чашата с кафе заигра опасен танц в треперещата му ръка и няколко капки от горещата течност го изкараха от унеса.
Не бързаше за никъде и не чакаше никого. Близките му отдавна живееха в чужбина и с времето контактите помежду им намаляха.
На тази възраст големият историк беше просто един пенсионер. Седеше в кварталната кръчма, където срещу цената на едно кафе побеждаваше студа - поне за няколко часа.
Някогашното светило, оставило десетки безценни трудове, сега пишеше последното произведение - книгата на живота си. Не се залъгваше, че ще се намери издател за нея. Културата бе направила огромен завой, бе оформила и нов тип ценностна система - тази на пошлостта.
Той нямаше място в нея и взаимната им ненавист щеше да е достатъчен гарант ръкописът да остане скрит за очите на обществото.
С болка си спомняше как студентите ставаха на крака, винаги щом посееше в тях онова зрънце на родолюбието, без което не бихме били нация, успяла да се съхрани пр ...