Виктория погледна часовника си – 10:38 сутринта. От близо час слушаше скучната лекция по висша математика втора част и с усилия на волята успяваше да не заспи. Гледаше с досада към дъската, изписана с множество формули. Не разбираше и една трета от това, което виждаше, а доцентката продължава да обяснява и да прибавя нови теореми. Огледа се – голямата аула, в която протичаше учебното занятие, беше почти празна. Още десетина нейни колеги се бяха излъгали да дойдат за ранната лекция и се бяха отпуснали по чиновете със същата досада.
Виктория се излегна на масата пред нея и затвори очи. За миг й се стори, че не чува пискливия глас на преподавателката, не усеща присъствието на колегите си, дори че не е тук в този момент, а някъде другаде, в непознати земи. Имаше нужда от почивка, усещаше умора, от която искаше да избяга. Представи си как е на плажа с ледана напитка в ръка и гледа как вълните се разбиват в брега. Как слънцето напича и оцветява кожата ú с красив тен, а около нея се разхождат ...