Изкупление
(продължение на "Дълг")
- Сигурен ли си, че е тя?
- Да, принце.
Подадох му наградата и той я мушна бързо някъде из дрехите си.
- Принце, имам още толкова много информация и бих могъл...
Махнах с ръка и мъжът се оттегли. Когато се отдалечи, опрях гърба си на стената и се замислих. Сърцето ми туптеше забързано и усещах неприятното стегнато чувство на притеснение в стомаха си. Прокарах пръсти през косата си и загладих сребърните разрошени кичури. Новината успя да ме извади от равновесие, а това не биваше да се случва на Търговец. Забих юмрук в стената и се успокоих. Разтърсих ръката си от последвалата болка и вместо намръщеното ми изражение блесна усмивка. Дръпнах качулката си колкото мога по-ниско и излязох от малката уличка.
Соленият мирис на море беше по-натрапчив заради появилия се силен вятър. Пазарът кипеше от живот, както го помнех. Опитвах се да се движа спокойно и да не се набивам на очи, но на няколко пъти вятърът смъкваше леко качулката и косите ми блесваха на залязв ...