Той стоеше опрян на прозореца и гледаше минаващите хора по улицата. Всичко бе толкова еднообразно - все същите хора, все същите коли и все същите измъчени и разтревожени лица, на които им бе омръзнало от ежедневието.

На лицето му беше изписана болка и тъга. Разочарованието, което беше преживял през последните месеци, измъчваше мислите му. Отчаяно се молеше пред телефона да звънне, а тя да е от другата страна. Молеше се тя да му прости и да му даде още един шанс.

В какво бе сгрешил толкова много? Какво бе направил, за да загуби единственото нещо, на което държеше?

Върна се назад във времето и си спомни всичко от самото начало. Всички тези хубави моменти, прекарани с нея; всички тези романтични вечери и нежни целувки, които си бяха подарили. Беше толкова красиво.

Очите му се насълзиха. Макар, че бе "мъж на място", той не успя да ги удържи. Странна болка прониза сърцето му от мисълта за това, което и бе причинил. Съжаляваше адски много, но не можеше да върне времето назад. Искаше му се никога да не се бе изкушавал и да не бе срещал онази жена. По дяволите, защо я бе срещнал онази вечер? Защо се бе поддал на изкушението? Защо бе толкова заслепен от красивата външност?

Утешаваше се от мисълта, че е било под влияние на алкохола, но тази лъжа не минаваше пред нея. Искаше му се да заличи тази нощ от живота си, искаше му се никога да не я бе срещал. Проклинаше денят, в който я бе видял.

Въпросите, нахлули в главата му, го побъркваха. Продължаваше да се измъчва от факта, че я бе загубил и че никога нямаше нещата да бъдат както преди. Защо не бе устоял на този "дявол"?

Гледката му дотегна и той се дръпна от прозореца. Наля си чаша вино и нервно започна да пуши от пурата. Димът го задушаваше, но той не му обръщаше внимание, защото се бе разсеял с други неща.

"Изкушение и устойчивост", мислеше върхи тези две думи. Опитваше се да си изясни положението, в което бе навлязал, и да намери изход от тази ситуация.

Изкушение - какво ли бе това? Защо човек винаги се изкушава да направи нещо? Защо нагонът към нещо ново и плътско кара хората да грешат? Защо тя бе толкова предизвикателна?
  Идеше му да изкрещи! Да започне да вика, за да се избави от болката в сърцето си.
Устойчивост - толкова ли бе трудно да устои на целувките и ласките й? Защо в момента, в който тя го целуна, той не се сети за любовта си, за това че прави най-голямата грешка в живота си?

Изпитваше огромна ярост. Мразеше я, мразеше и онази вечер.

Ядът го задушаваше и той не можеше да намери място в кожата си. Искаше да се успокои, а пурата вече не му помагаше. Рязко се изправи от дивана и тръгна към колата. Влезна вътре и с тежък замах блъсна вратата след себе си. Потегли на някъде, дори той самият не знаеше на къде кара. Просто шофирането го успокояваше и не беше толкова изнервен.

Искаше за последно да я види и да й поиска прошка. Искаше просто още един шанс, но връщане назад нямаше. Беше сгрешил и не можеше да промени този факт.

Спря колата. Затвори очи и си пое дълбоко въздух. Вече се бе решил. Вече знаеше какво да прави и как да постъпи. Болката вече я нямаше и той бе готов да започне на ново.

Всичко това, което му се бе случило му даде един ценен урок и той никога нямаше да го забрави.

Животът винаги ще е суров. Винаги ще го има изкушението и разбитите сърца след него, но той вече нямаше да е същия и нямаше да допуска същите грешки. Ще устоява на предизвикателствата и ще държи на това, което най-много обича. Ще бъде себе си!