ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЛЕТИ
Ако взема крилата на зората
И се заселя в най-далечните
краища на морето,
Там ще ме води ръката Ти,
И Твоята десница ще ме държи.
Псалми 139
- Ако взема крилата на зората и отлетя далече, далече… Ако взема крилата на зората..
- Какво правиш? – попита Ана.
- Летя – отвърна Петя и стоейки до широко отворения прозорец с ръце, скръстени пред себе си, замълча…
В началото Ана си помисли, че е много смешно и остроумно от страна на Петя да представи пеенето си пред прозореца като полет. Дори беше започнала да се смее, но когато видя, че приятелката ú не се присъедини към смеха ú, и че дори не се обърна, тя се замисли дали наистина не говори сериозно. Опита се да погледне на нещата ú през нейните очи. Цял ден затворена в общежитието, претоварена с информацията от ученето за теста по информатика и повлияна от дъждовното време отвън, тя не беше излизала от стаята. А и вече беше късно – някъде към един часа през нощта.
И все пак – да каже, че лети, гледайки през прозореца… Ан ...