Измамният любовник
***
/По действителен случай./
Когато го срещнах бях едва на двадесет години. Тогава той беше на двадесет и пет. Беше закръглен млад мъж с очила и красиви очи.
Той за мен беше първият . Преди него бях неопитна в любовта , в всяко едно отношение.
Запознахме се в фейсбук , а аз още щом го видях се влюбих в него. Разбира се, баба ми беше против това мое , мимолетно увлечение и беше скептична , че ще продължи повече от седмица, но аз бях толкова заслепена , че не чувах нищо , а се бях концентрирала да се харесам на А.
На всякъде пишех инициалите му , а вечер преди да заспя си повтарях името му , като някоя Божия молитва, надявайки се той да ми се обади поне за пет минути да чуя този нежен , негов глас.
Една вечер просто треперех от , наречете го симпатия или любов , не знам как да го нарека , но той ми писа и ме покани у тях на кафе - това беше най-красивата покана , която някой , някога ми беше отправял.
Отидох.
И проклинам този жалък ден и себе си за това , че му се вързах.
Защото му подарих нещо пазено с години , бях интимна с него - за първи път. Чистотата и девствеността ми и девичия срам си отидоха- а той дори не ми повярва.
Наричаше ме лъжкиня, защото на него истината му звучеше като лъжа. Защото не беше свикнал да чува истини и му бяха страшно чужди.
В този момент той престана да ми говори. Стана като паметник , седеше до мен , а беше някак застинал.
Понечих да го прегърна , а той махна ръката от рамото си и ме отпрати.
Вече не му бях нужна. Беше взел , каквото поиска. Станах еднаква , като всички останали , не бях различна.
И от тогава , А не ме потърси. Чаках. Минавах нарочно по същите улици, по същите спирки - за да го видя поне случайно но все не успявахме да се срещнем.
Сякаш беше изчезнал. Сякаш беше изтрил спомена за мен . Сякаш беше мъртъв.
KR/ASI/POETRY
25/05/2023г.
© Karolinne Kolewa Todos los derechos reservados