1. Първо измерение
Плоскост - свят от проста и равна повърхнина. Равна, колкото може да бъде изравнена една безкрайност.
Светлината е оскъдна и едва промъкваща се през тесните пролуки, в което времето равномерно тече. Тук няма минало, няма бъдеще, има само едно вечно „сега“ на момента. Липсваха разклоненията на времето за съществата от едноизмерни съзнания, но те дори и не знаеха, че има такива, затова може да се каже, че живеят щастливо в своята си повърхнина.
Едно от тях се движеше като сянка към една отстояща пред него точка. Нямаше представа какво представлява тя, защото мислите му бяха еднопосочни и без въображение. Виждаше я в проекцията на зрението си като нещо близко, стоящо на плоскостта от пътя му. Но дори и не осъзнаваше, че я има, още по-малко, че в момента се носеше точно към нея.
То не знаеше дали над него или под него има други точки, защото не знаеше, че има горе и долу, но в равнотечащия му живот да се носи равномерно беше всичко, което можеше да нарече достатъчно.
Същ ...