1 ago 2007, 10:56
"Изненади!"
1 мин за четене
Мислено рисувам идеи и пейзажи. Обичам от всички възможни страни да погледна всяка вероятност и да преценя възможните последствия... Но има неща, за които много е трудно човек да "си направи сметката". От тези необичайни случайности най-много ме е страх... Иначе то в живота изненади и "изненадки" се срещат всякакви и идват така, като гръм от ясно небе... Чак да се чудиш жив ли си или не си, сънуваш ли или си буден. И всичко става за секунди.
Допреди няколко месеца имахме лична кола. Почти две години я кара мъжа ми, без проблем - внимателно, полека и без да се прави на състезател. Но наложи се, продадохме я. И караме вече без кола. Но, случи се, трябваше ни кола под наем.
Имахме неотложна спешна работа. И взехме ние колата (под наем) и си свършихме безаварийно работата. Та след това решихме да си отидем до село. Хем имахме време, хем и кола под ръка. Не ни се налагаше автобуси да гоним... Всичко си беше наред, никой не се оплака от кошмари през нощтта или от измъчващи го предчувствия. Решихме да отиден до сестрата на баба ми. Взех и детето.
Видяхме се с нея, поговорихме си доста, не се бяхме виждали от доста време, така че имаше доста за разказване от дребните житейски тревоги. Тя живееше на 200 метра от нас, но ние в адската жега, а и с детето, как да тръгнем пеша?! Взехме колата и на връщане не щеш ли, не видяхме, че на кръстовището моторист се е задал - възрастен човек. И тръгнахме през кръстовищато с 20 км в час, то там и толкова са много за терена. По едно време от моята страна, където бях си гушнала детето, се чу трясък от падаща машина и колата ни за малко щеше да напусне платното... Погледнахме, човекът беше паднал от мотора, но поради ниската скорост, само лакътят му беше обелен, та той стана и си тръгна най-нормално, а ние погледнахме, че бая се е поогънала вратата на колата. И така сега е на ремонт, ама грешни пари плащаме, грешни, защото не бяха предвидени, като очакван разход.
И така, спестяванията просто свършиха... От утре сме "на мускули". Та, ето я една неочаквана "изненада", от която, Слава Богу, излязохме живи и здрави!!!
Само се моля винаги да е така, а и да няма повече такива "изненади"!!!
Допреди няколко месеца имахме лична кола. Почти две години я кара мъжа ми, без проблем - внимателно, полека и без да се прави на състезател. Но наложи се, продадохме я. И караме вече без кола. Но, случи се, трябваше ни кола под наем.
Имахме неотложна спешна работа. И взехме ние колата (под наем) и си свършихме безаварийно работата. Та след това решихме да си отидем до село. Хем имахме време, хем и кола под ръка. Не ни се налагаше автобуси да гоним... Всичко си беше наред, никой не се оплака от кошмари през нощтта или от измъчващи го предчувствия. Решихме да отиден до сестрата на баба ми. Взех и детето.
Видяхме се с нея, поговорихме си доста, не се бяхме виждали от доста време, така че имаше доста за разказване от дребните житейски тревоги. Тя живееше на 200 метра от нас, но ние в адската жега, а и с детето, как да тръгнем пеша?! Взехме колата и на връщане не щеш ли, не видяхме, че на кръстовището моторист се е задал - възрастен човек. И тръгнахме през кръстовищато с 20 км в час, то там и толкова са много за терена. По едно време от моята страна, където бях си гушнала детето, се чу трясък от падаща машина и колата ни за малко щеше да напусне платното... Погледнахме, човекът беше паднал от мотора, но поради ниската скорост, само лакътят му беше обелен, та той стана и си тръгна най-нормално, а ние погледнахме, че бая се е поогънала вратата на колата. И така сега е на ремонт, ама грешни пари плащаме, грешни, защото не бяха предвидени, като очакван разход.
И така, спестяванията просто свършиха... От утре сме "на мускули". Та, ето я една неочаквана "изненада", от която, Слава Богу, излязохме живи и здрави!!!
Само се моля винаги да е така, а и да няма повече такива "изненади"!!!
© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Светле,мила,много ти благодаря!!!
-
Така е,миличък!
-
Така си беше,но няма повод за съжаление...сега вече всичко е наред,нали?
-
Да,мила,така е,здравето е най-важното и в случая и по принцип!!!
Благодаря ти от сърце,Веси!!! -
Благодаря,Виолета!
Прегръщам те силно и от все сърце,мила! -
Скъпа Галка,
случки като тази - са един вид предпоставка да се замислим по дълбоко над нещото от живота.Карат ни да оценяваме по достойнство онова което притежаваме и да чувстваме по -силно.Радвам се,че това е било малкото зло,желая ти здраве и само хубави изненади! -
Ели,много ти блсгодаря за коментара!!!Прегръщам те!
-
Случват се такива неща.. Наистина най-хубаво, че няма пострадали... този път
Дано и за вбъдеще да няма! Поздрави мила -
Да,мила Деси,така е,мила!
Благодаря ти за коментара! -
Важното е, че няма фатални последици!!!
Поздрав, Гале! -
Благодаря ви много,Етчи и Мариола!
Поздрав и прегръдка и за двете ви!!! -
Малките изненадки които и аз не обичам.
Послушай Пенко.
Поздрав и усмивка. -
Слава Богу!!!Хубаво написано разказче за нещата от живота!!!
Поздрав!!! -
Да,мила Вани,и аз само заради това се радвам...
Благодаря ви много за коментарите! -
На това му се казва "малкият дявол". Запали си свещичка...
-
Гале важното е,че вие сте живи и здрави и Преско и той!Прегръщам те!Бъди силна и за трима!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
