Когато дойде да ме искаш, пак ли не знаеше? Ами
когато се сгодихме, пак ли не знаеше? А когато плачех
на рамото ти, защото знаех, че в живота ти има
друга жена? Как можа да ме предадеш по толкова
долен начин? Нямаш право да плачеш! Сам си си
виновен! Ти започна всичко! Отне ми всичко! Какво
още искаш? Да ти простя, да забравя? Видях как сте
се измъчвали на снимките – хванати ръка за ръка,
невинни, щастливи! Ти не съжаляваш, ако изпитваше
поне малко вина, нямаше да мълчиш толкова месеци,
нямаше да ме гледаш в очите и да се преструваш, но
го направи! Заради теб се намразих! Позволих ти да ...