Дзъррр. Разпиля се тишината, прогонена от ехото на последния звънец. Всеки бърза да се прибере. Ето ме и мен, както всеки ден вървя замислена, по пътя за дома. Лек ветрец играе си с косите ми, а Слънцето блажено се е настанило на своя трон в небесното царство и сякаш няма намерение скоро да си ляга. А аз тъй силно копнея за черни облаци, за мрак и студ, за нощ и кървава луна, за трупове стелещи се из града, за мъртвешки ледена мъгла, обгърнала клетата ми душа. Да, студ и лед сковали са сърцето мое, а то горкото се е свило на кълбо и превръща се в безчувствен камък. И така вървя си аз, привидно засмяна, с огряно от слънчеви лъчи лице, а всъщност черен мрак отвътре ме гризе. И стана мракът мой баща, нощта зловеща майчица една и моля се аз на тях, да пратят ми сестри и братя, черно-катранени и зли, та да не скита сам сама грешната ми душа.
Болка и гняв, злоба и страст стелят се навред... Дяволски чеда сме ние, слуги на Сатаната и вечно в ада ще гори душата. Отхвърлена от света на смъртните, желая на безсмъртните да принадлежа аз. Да липсват чувства и сърце и болка и радост да не позная, да задоволя своя сатанински копнеж, да бъда сред свои. Богиня на злото искам да съм аз, дете на нощта да бъда докрай. Да се храня с плътта и да пия кръвта на човеците, да създам армия от черни и зли същества. Да бродим вечно по света, отхвърлени от Бога чеда. Да скитаме нечестиви, порочни, да съблазняваме невинните клети души на живите, да се сношаваме с тях и да разбиваме съвършения им свят. Все похотливи желания... Да дойде Царството наше. Царство на кръв и наслада, на похот и страст неземна. Династия от вампири да предвождам, света да падне в краката ми и под моя власт да бъде вечно, както преди в неговите бях аз.
© Луна Пълнолунова Todos los derechos reservados