- И с какво пиенето на чай ще ни помогне да минем през огъня? - попита Ко Та Рак няколко минути по-късно, щом се запозна с ритуала.
- Това не е чай, а специална отвара, приготвена по тайна древна рецепта - поправи го Дер Виш.
- Ще може ли още една чаша чай? - помоли Но Щен Вълк. - Много е вкусен!
- Отвара - поправи го дервишът, докато му наливаше.
- Има странен вкус - сбърчи нос Сянка. - Може ли две лъжички захар?
- Не - отказа му мъдрецът.
- Наистина е много вкусно! - облиза се Но. - Може ли допълнително?
- А две бучки захар ще може ли в такъв случай? - продължаваше да упорства сянката.
- Захарта не влиза в съставките на отварата - отново му отказа Дер Виш, докато сипваше на вълка.
- Искам още - протегна чашата си Но Щен Вълк съвсем скоро след това.
- Какво толкова ще стане, ако си подсладя малко чая?! - мърмореше Сянка.
- Сянка! - сръчка го в ребрата Гар Ван. - Престани!
- Оф! - въздъхна дервишът. - Време е...
- Няма ли време за още една чаша? - с надежда попита вълкът.
- Не, няма! - отсече мъдрецът, а пламъците избраха точно този момент да лумнат, все едно да подчертаят думите му.
- Олеле! - подскочи Ко Та Рак. - Какво ще правим сега?!
- Амиии... - проточи Но Щен Вълк. - След толкова чай ще отида до тоалетната...
- Страх ме е! - измърмори под нос котакът. - Ако имах чисти гащи, веднага щях да ги... кнъх!
- Не го казвай! - извади лакътя си от ребрата му Сянка. - Ще те цензурирам!
- Хъм - изсумтя Гар Ван. - Я ми подайте онази кофа с вода...