Вечерта е гореща. Същата като деня, само че е мрачна. Така се опитва да ни заблуди, че е студена, а всъщност нажеженият асфалт пари под краката ми, горещият въздух се опитва да ме задуши, а по улицата няма никой. Единствената лампа, осветяваща дългата и безлюдна улица, премигва - пред нея стои важен избор - да продължи да свети или да угасне. Угасва и настава мрак. Луната се е скрила зад черните облаци, а нито една съседска лампа не просветва. Асфалтът нагрява стъпалата ми и за миг си представям една малка част от чувството, което са изпитали хората, намиращи се в Световния търговски център на 9/11. Как жегата ги притиска, под краката им е ад, а над тях - още по-голям ад.
Защо винаги свързвам подобни дребни неща с разни световни трагедии?
Няма време да мисля. Зад мен се чува шум - вратата на гаража се отваря, а сетне се чува запалването на двигателя. Майка ми запалва колата и спира точно пред мен.
- Хайде, качвай се. - пришпорва ме тя, а аз влизам в колата по един доста неестествен нач ...