Аз съм ловец на истории. Не, не рибар. Ловец съм. Защо уточнявам ли? Ами рибарят пуска въдицата и чака. Ако се хване нещо, добре. Ако не се хване – следващия път. Ловецът дебне дивеча. Преследва го, цели се и стреля. Понякога му избягва, но само понякога.
Като видя опашка на магазина, веднага се нареждам. Там има най-различни истории: на пейка в кварталната градинка; в автобуса за дълго пътуване... Няма да ви издавам всичките си места, в които ловувам истории, естествено.
Вчера тръгнах на път по море. Нямаше много пътници в кораба. Сезонът свърши, пък и аз тръгнах през седмицата. Настаних се в салона на една маса и разтворих лаптопа за да оползотворя времето. Морето – гладко като огледало. Огледах се наоколо. Няколко двойки на възраст, няколко самотни мъже, които вече оглеждаха като мен обстановката, но с друга цел. Три шумни семейства с малки деца и тя. Беше сама жена. Дрехите не бяха маркови, но подбрани с вкус. Майсторска прическа и като цвят, и като подстригване. Интелегентно лице. ...