Мръсно белите облаци, надвиснали над гарата, са се сгушили един в друг, като стадо настръхнали изплашени овце. Слънцето явно отново си е взело почивен ден, а юни си отмъщава на хората за нещо, с което без да разберат, са го обидили.
По празния перон вятърът гони една използвана маска за еднократна употреба. Търкаля я закачливо насам-натам, докато реши какво да я прави. После изведнъж хуква нанякъде в съвсем друга посока, сякаш е забравил печката включена.
Мирише на дъжд, но все още не вали. Може би днес ще се размине. Може би лятото все пак ще събере смелост и ще дойде най-накрая, за да зарадва всички, които го чакат. Едно лято трябва да бъде по-смело, по дяволите!
Някъде откъм подлеза се чува шум от търкалящи се пластмасови колелца.
- Татко, тук е. - казва женски глас. - Това е трети коловоз.
След малко се показва и самата собственичка на гласа - дама на средна възраст с черна пола и блуза на райета. До нея ситни бавно-бавно възрастен плешив мъж с безупречно изгладени сиви панталони и ...