"Нямаме пари, скъпа, но имаме дъжд" беше казал някой умен човек. Тези думи ме връхлетяха онази вечер докато стоях под дъжда и мислех за теб, за мен, за нас..
Просто стоях там, отправила очи към небето, оставяйки капките да отмият всичката горчилка, която се беше насъбрала в душата и сърцето ми.
"Странно нещо е душата", казват, "никой не знае къде се намира, но всеки знае колко боли".
Болката.. вървеше неотлъчно до нас, здраво стиснала ни за ръка. А отвреме навреме, когато се появеше мъничък лъч надежда, тя ни подлагаше крак, спъваше ни и докато ни оставяше да правим жалки опити да се изправим ни гледаше подигравателно, и с насмешка добавяше: "Сърцето ли? Не струва то! Огризано от другите, студено.."
Сърцето.. туп-туп, туп-туп .. Беше в равновесие единствено върху острието на бръснача... Тик-так, тик-так ..
Часовникът отброи 23:59 .
Всеки момент магията щеше да изчезне. Нямаше да се превърна в мърляво слугинче, а в тиква.. Такава ли беше съдбата ми? Дори нямаше да съм жаба, орисана от з ...