Obra no adecuada para menores de 18 años
Идват извънземните. Отварят ми една ей такава дупка в гърдите, забиват някакви много тъпи игли и между иглите прескачат някакви искри и пука и мирише на прогорена плът – аз горя!
…
…тия дни извънземните бяха много милички. Цял ден ме държаха надрусан в една стая и ми пускаха песни на Азис. Баси шита, баси чудото, ви казвам… Няма такова безообразие, няма такава анархия! Ама тия кво си мислят, че ще изкарат голяма полза ако ме подлудят ли?
–––––прозрение номер едно ––––––»»»––ми да, ама нали точно това им е целта! Искат да ме подлудят до такава степен, че ако решат да ме върнат на Земята и аз реша да се раздрънкам за тях, на психотеста, който навярно ще ми направят в районното – да се окаже, да се окаже на психотеста, че съм невменяем.
… баси, сигурно така постъпват с всички:(
Откъде ли всъщност се чува музиката? Не виждам високоговорители, но – като се замисля – май… да, май и в Манипулационната им не видях нито един компютър. А дали имат микровълнови фурни, или не се бръснат никога? Баси трагедията…
… като малък в килера имахме мишки. И едната църкаше ли, църкаше…
Искам да разпръсна малки колички – детски играчки “мачбокс” навсякъде по тоя под (при все, че не виждам да има под, дори не го усещам, но не пропадам под пода, който виждам и усещам и го чувам да ме псува.
И защо не падам? Сигурно вися на нещо невидимо. Ама как ли са го домъкнали в тая стая…
* * *
Ама колко са грозни всъщност… Ей го това, дето сега ми взема проба от мозъка, всъщност прилича на нещо средно между две срещуположно отдалечени приближености, отстоящи от неравните равнини на три четвърти от.
И нямат крака и ръце, и тела нямат. И нямат и присъствие.
Аз тоя филм съм го гледал, добрия в края винаги го изяждат извънземните. Ама що ли…? Преди да превземем галактиката, трябва да си отговорим първо на тоя въпрос. Аз и пепелници не видях никъде в Манипулационната.
Ама тука нема такива яки манипулационни като в земните клиники – където за непослушание ти забиват в дупето три-четири ампули диазепам и на тебе ти е много яко, ама ако си по-лош, ти надяват една ампула (не, просто онова нямаше да го преживея толко тежко ако беше само една) хлорпромазил и лазиш на четири крака по плочките в цялото отделение. После не можеш и да се изсереш, лъжеш, че отиваш да сереш, но щом влезнеш в кенефа, палиш цигара (едва-едва) и се отпускаш, не, направо се размазваш на пода, гърбът ти се плъзга по плочките на стената и подметките ти се хлъзгат напред и в следващия миг чувстваш болка в задника (оф:) от падането точно на опашката си, и се осъзнаваш седнал.
И няма по-сладка цигара…
…
Егати, току-що две извънземни почнаха да си бъркат в телата с шепи, да си късат от вътрешностите и да си ги напъхват в себе си. Само след миг и вече ще са се сляли напълно.
Ха, много интересно! Май така правят секс…
… не, не е просто секс, май току-що станах зрител на Репродуктивния им процес – защото не стана както очаквах, те не се сляха напълно, за да изчезнат. Малко преди това и двете същества изръсиха от телата си нещо на пода, под форма на две купчинки – до едното и до другото, и сега двете купчинки се раздвижиха и се сляха и в момента се образува от тях странна геометрична форма.
Това трябва да е детето им!
Я, ама какво става… мамка му!??!!??!! Май се образува някакво същество, ама то сега е хванало ролка тоалетна хартия и първо бърше тялото на едното същество,
а сега и на другото, и…
… баси, току-що пак се свлече на земята и стана пихтиесто.
!!!!!!!!!!
Това не беше детето им!!!! Беше лайното им, и самото то оживя, за да им изтрие задника!!!
– Това беше детето ни бе, кретен!:) – Ми вика току-що едното извънземно.
– А????
~~~~~недоумявам~~~~~
– Ние си правим деца, за да ни трият задника:) – Пояснява ми другото извънземно.
Интересно – мисля си аз…
…
– Абе, извънземни, имате ли малко сапун?
– За кво ти е? – Ме пита оня, дето ме разрязва със скалпела.
– Да идем до банята да си измием очите. Не съм видел вода от пет дни.
– Бегай…
И аз отивам. Баси, ама ако там има вампири?
Стигнах.
Мия си ръцете.
Пускам водата.
Гася тока.
Раждам се.
Мечтая…
Пътувам…
Бъркам си във зъбите с клечка за зъби, ама с нея тия дни Писо си спука тъпанчетата. Баси котката, на инат оглуше!
…
– Айде, ние те пускаме.
А, ще ме пускат значи:(
– Вие луди ли сте, знаете ли тама кво е тъпо? Баси шита, пак ме връщате тама… А и ше ми бъде мъчно за вас…
– Споко бе, ше ти идваме на гости.
– Да, може да ми идвате. Тамън ше пробате едно бонбонче, ново е.
– Яка идея бе, копеле, ама ние вече сме го пробали. Всъщност ние сме го измислили, ама ваште ни откупиха авторските права и го патентоваха. А после ни пребиха на Попа баш.
Натъжавам се.
– Ама що са ви пребили?
– Щото се опитахме да си откупим продукта обратно, ама вашта мафия ни изпозастреля и ни скърши вратовете.
– А, може…
– Кво?
~~~~~знам ли?~~~~~~
– Не, нищо… Ей, момчета, приятно ми беше да се видим, ама щом съм свободен, ще си ходя, че ми се ходи до кенефа.
– Айде тогава, чао и на слука.
– И да бъдеш умен.
– И гледай “Улица Сезам”.
– И пиши само под ДОС.
– И не яж мляко и риба, ще се натровиш.
– И внимавай по пътя, ей!:)
– И ако те попитат за нас, кажи, че сме зелени.
– И засади едно-две Космати стъкла в двора.
– И прекопай лука на Пенка.
– И загради на Развигор бостаня.
– И следващия път като те вземаме, гледай да си спортно облечен.
– ОК, няма проблеми. Айде, чао ви.
© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados