Аз съм пришълецът, който идва от София отвреме-навреме за разнообразие и на разходка.Той е съседът, който от години ежедневно крета по нашата уличка между двете преки. И той прави своята разходка- упорито и неизменно. Хванал с две ръце бастун, мъчително премества крак след крак, ден след ден - години.Някога пострадал тежко. Треснало го в главата, паникьосали са се. Казва , че тогава лекарите го изтървали Пропуснато било фаталното време. Като се пооправил му препоръчали, въпреки мъчнотията, да върви - имало полза и той го прави, но полза няма. Иначе кима на минувачите за поздрав и те му кимат. Понякога го питат как е. Той клати отрицателно глава. Те отминават, той остава между двете преки с бастуна си и тъй ден след ден. По уличката си има задължителна спирка. Застава чинно, притаява дъх и после подсвирва на завързано съседско кученце. То зарадвано неизменно пролайва и скоква в отговор.Това е знак да погледне към небето. Гледа дълго нагоре.
Понякога и аз срещам човека с бастуна. Заговар ...