– Пак ли излизаш с приятелки? – попита с тъга в очите Иван.
– Да – отвърна сухо съпругата му Кристина и се наведе да се обуе.
– Мислех да те заведа на ресторант тази вечер…
– Уговорила съм се вече. А ти защо сега се сети, като разбра, че имам среща!
– Успях да се измъкна по-рано от работа…
– Е, няма да стане, друг път.
– Много често започна да излизаш с приятелки.
– Ти какво, сметка ли ми държиш?
– Криси, просто ми се иска да прекарваме повече време заедно. Да, затрупан със с работа и не успявам да ти обръщам достатъчно внимание, но ми се ще поне в свободното ми време…
– А аз не работя ли! Да не мислиш, че ми е лесно! От три години не сме ходили на море! Все обещаваш, обещаваш…
– Криси, знаеш, че се опитвам да изплатя заема. Зле сме с парите.
– А кога ще живеем, като одъртеем ли! Хората си гледат кефа, а ние …
– Криси?
– Стига си ме крисосвал!
– Криси, искам да поговорим.
– Сега не мога, бързам.
– Защо обличаш най-хубавите си дрехи, когато излизаш с приятелки?
– О, я ми се махай от главата!
– Криси, чакай! Просто искам да поговорим. Знам, че не мога да ти дам това, което заслужаваш, но…
– Нещастник!
Иван ревнуваше, опасяваше се, че бракът му е пред разпадане. Разгневен, той я хвана за ръката и я дръпна към себе си, искаше да й каже някои истини право в очите.
Кристина тъкмо прекрачваше прага и рязкото движение я свари неподготвена. Докато горната част на тялото й се извърташе назад, токът на лявата й обувка се заклещи в прага. Остра болка прониза коляното й. Писъкът й заехтя в пустия коридор и се понесе нагоре по етажите като вълна.
Иван изгледа с ужас как жена му се хваща за коляното и пада пред вратата. Лицето му бе смъртно бледо, по-бледо дори от това на пострадалата Кристина.
– Счупи ми крака бе, идиот! – проплака тя и изхлипа.
– О, мила, без да искам! Много съжалявам. О, как можах! Добре ли си? Дай да видя.
– Махай се, говедо тъпо! – тя присви коляното си и примижа от болка.
– Дай да видя удареното, мила. Боли ли те много!
– Какво ще видиш бе, какво ще видиш! – Тя се поколеба за момент, после сведе глава и каза:
– Карай ме в „Пирогов“!
– Толкова ли е зле? О, Боже!
– Такива като теб заслужават…
Иван я вдигна и я понесе надолу по стълбите.
Стигнаха до болницата за десет минути, защото той караше като луд – на едно кръстовище едва не катастрофираха.
Наложи се да чакат дълго.
Изпънала левия си крак, Кристина седеше в една количка и изохкваше от време на време, а Иван крачеше нервно напред- назад.
– Иване, хайде тръгвай си, моля те!
– Защо? Как, да те оставя тук сама!
– Не искам да те виждам бе, човек ! Не разбираш ли! Махай ми се от очите!
– Добре, ще чакам вън.
– Не, няма да чакаш вън. Ще се прибереш вкъщи. Когато всичко приключи, ще ти звънна да дойдеш да ме вземеш.
– Ама защо?
– Защото не мога да ти гледам тъпата мутра, затова!
– Мила, много съжалявам, стана случайно, знаеш. Никога не бих те наранил… Толкова те обичам…
– Добре, добре, хайде чупка. Остави ме на спокойствие. Ще се оправя, няма страшно. – За момент леко й дожаля за него. – И да не си посмял да ми звъниш по телефона. Ако ми потрябваш, ще ти се обадя.
Той я погледна тревожно, после с голяма неохота се извърна и тръгна към изхода.
***
Малко по- късно Кристина се обади на любовника си:
– Здрасти, Цецо.
– Какво има, сладурче?
– Абе… пострадах.
– Какво?
– Коляното ми се прецака.
– Какво е станало?
– Тръгнах да излизам за срещата ни и тогава мъжът ми вдигна скандал. Дръпна ме рязко и при завъртането кракът ми изпука. Стана случайно, той не искаше да ме нарани, но факт – пострадах.
– Къде си?
– В „Пирогов“. Чакам на опашката.
– Той при теб ли е?
– Не, разкарах го.
– Добре, идвам.
– Чакам те, миличък.
***
Два часа по-късно Кристина куцукаше към изхода на болницата, подхваната през кръста от Цветан.
– Какво ти каза докторът?
– Няма счупено. Леко разтегнати връзки. До няколко дена болката ще отшуми.
– Супер. Сега … ще ми дойдеш ли на гости? Може да се позабавляваме във ваната. Разбира се ще внимаваме с крачето.
– Става – каза Кристина и се усмихна.
***
След третия оргазъм, когато тялото й вече бе блажено отпуснато, Кристина прошепна в ухото на любовника си:
– Обичам те.
– И аз те обичам. Обаче… трудно се издържа. Искам да си изцяло моя. Нали обеща да поискаш развод?
– Ох, добре, че нямам деца от онзи идиот. Ще стане, ще стане, имай търпение.
– Не мислиш ли, че сега е моментът?
– В смисъл?
– Ами той ти е нанесъл побой. Можеш да го съдиш. Няма да има никакъв проблем да получиш развод, както и солидно обезщетение за нанесените телесни повреди.
– Кракът ми е добре, едва ли някой ще се върже на този номер.
– Ами ако се влошат нещата?
– Какво, фалшиво медицинско?
– Не, няма да стане така.
– Не те разбирам.
– Ами… моментът е подходящ… всичко би се наредило тогава… ще бъдеш моя… завинаги…
– Какво да направя?
– Познавам един чакръкчия. Той може да помага, но и да вреди, и то експертно, като за медицинско, вършещо добра работа в съда. Уредил е сума ти хора с пари от застраховки.
– Идеята не е лоша… само болката ме притеснява.
– Той има силни обезболяващи, ще ги вземеш предварително.
– Ох, страх ме.
– Както решиш. Аз не настоявам.
– Ох, добре. Но това си е чиста измама…
– Няма да ни хванат, просто е невъзможно да ни хванат.
– Добре. А после в болницата какво ще кажа?
– Ще отидем в друга. Никой няма да заподозре нищо.
– Страх ме е… Казваш добри пари ще вземем?
– О, това е сигурно.
– Дали ще боли много? Онзи да не вземе да ме осакати?
– Не се притеснявай, мила, всичко ще е наред.
***
Кристина лежеше по корем на една стара кушетка и се мъчеше да не заспи от хапчето, което й бе дал чакръкчията. Толкова се бе отнесла, че за момент забрави какво я очаква.
Онзи сгъна левия й крак в коляното и потърка игриво прасеца й, сякаш се забавляваше. После я хвана здраво над глезена с две ръце и с рязко движение настрани направи така, че коляното й да се раздере от болка. Чу се и грозно изхрущяване, както когато настъпиш охлюв. Кристина изписка, зачуди се каква ли щеше да е болката, ако не бе взела силно обезболяващо.
– Готово. Можете да вървите в болницата – каза мъжът и взе парите, които му даде Цецо. – Пожелавам ви бързо възстановяване, госпожо – добави той, ухилен до уши. Имаше нещо садистично в тази негова усмивка.
След като се изправи с помощта на Цецо, Кристина осъзна, че вече не може да сгъва пострадалия си крак, чието коляно бързо отичаше. А стъпването, макар и възможно, бе доста мъчително. Започваше да съжалява за решението да рискува здравето си в името на любовта.
– Зле ми е – проплака жената. – Дали ще ме оправят в болницата.
– О, лекарите си знаят работата, не се тревожи.
После двамата я свалиха долу на ръце и я настаниха на задната седалка на колата. Болката бързо се засилваше и по бузите й се затъркаляха сълзи.
***
Чувайки, че на вратата се звъни, Иван се изстреля да отвори. Лицето му пребледня, когато видя жена си подпряна на патерици и с гипсиран от глезена до слабините ляв крак.
– О, Боже! – проплака той и се хвана за сърцето.
– Направи ми път – каза тя и се придвижи тромаво към прага.
– Какво? Счупено ли има? – попита плахо той, очаквайки да бъде пометен от ураган от ругатни.
– Каквото, такова, не се притеснявай, ще се оправя. – Вече нямаше желание да го кастри, просто защото сама се бе докарала до това положение.
– Това никога няма да си го простя – каза Иван. – Да нараня любимия си човек… А и ти едва ли ще ми простиш. Но стана случайно, без да искам…
– Стига си се вайкал. Избутай масата, за да мога да седна удобно на фотьойла.
– Много ли те боли, миличка? – попита той, докато гледаше как стъпалото на болния й крак потрепва като жегнато при всяко неволно докосване до пода, сякаш долу имаше нажежен котлон, а не паркет. – Не можеш ли да стъпваш на този крак?
– Престани, изнервяш ме.
Когато Кристина седна, той подпря крака й на табуретка, като подложи отдолу две възглавници.
– Криси, защо не ми се обади? Кой те докара? Можех аз…
– Една приятелка ме докара.
– Какво да направя сега? Много се притеснявам! Какво ти казаха лекарите?
– Ще се оправя. – Кристина се зачуди кога да му каже, че смята да поиска развод и да го съди за нанасяне на телесна повреда. Реши, че сега моментът не е подходящ. Имаше предостатъчно време за това. Пък и й дожаля за Иван, който явно много се терзаеше, че я е наранил.
Десетина минути по-късно Иван се окопити. Каза:
– Така, първо ще отскоча до аптеката да ти взема лекарствата. После, ако искаш, ще ти помогна да се изкъпеш. Виждам, че си се потила.
– Ама гипсът не трябва да се мокри.
– Няма страшно, ще сложа крака ти в найлонов чувал, който горе ще стегна с ластик. Ще спиш сама на голямото легло, за да ти е удобно. Аз се местя на кушетката. Ще си взема отпуск, за да се грижа за теб. Колкото време е нужно, толкова. Шефът и да мрънка, майната му.
– Няма нужда, мога и сама…
– Не, излизам в отпуск. Искам да съм до теб… да изкупя по някакъв начин вината си. Горкичката …
– Стига де!
– Друго. Трябва да измислим как да ти е по-удобно в тоалетната. Може да монтирам дръжка, ще видим. И ще сложа стол, на който да си подпираш крака. Готвенето вече е мой ангажимент, но ще разчитам на твоите напътствия, разбира се. Утре ще отида да купя инвалидна количка, за да мога да те извеждам на разходка.
– Имам патерици, не е нужно…
– Така ще ти е по-удобно, не искам да се мъчиш. Подсещай ме ако, пропускам нещо. Ох, Криси … как можах да ти причиня това! Прости ми, моля те! Може ли да те гушна?
– Иване, държиш се инфантилно. – Все пак му позволи да я прегърне.
***
Кристина с мъка се изправи на патериците и се затътри да вземе мобилния си телефон, който звънеше бясно на нощното шкафче. Стегнат в ортопедична шина, левият й крак по-скоро затрудняваше, отколкото да улеснява, придвижването й. Стъпалото й се влачеше вдървено по пода, неспособно да понася почти никакви натоварвания.
Запъхтяна, тя прие разговора:
– Ало?
– Здрасти, сладурче. Как си? – каза Цецо.
– Добре.
– Каза ли на твоя тупан, че искаш развод?
– Не.
– За бога, мила, месец вече мина. Адвокатът е подготвил всички документи. Защо се мотаеш? Когато го разкараш и когато оздравее крачето ти, ще се преместиш да живееш при мен. Чудесно ще си прекарваме. Нали за това мечтаехме. Не го жали, кажи му!
– Ами ако кракът ми не се оправи, ако остана куца?
– Как така няма да се оправи! Нали лекарите казаха…
– Казаха, обаче има усложнения. Налага се операция. Явно този твой чакръкчия не е чак толкова голям експерт.
– Ами… тогава да изчакаме… май наистина ще е по-добре да се възстановиш напълно преди да … се съберем.
– Не си тормози мозъка с варианти, Цецо, късам с теб. Няма да се развеждам, край.
– Ами… – измънка смутено той, – толкова ли ти е зле кракът?
– Не е въпросът в това. Просто разбрах кой ме обича истински. Ти се сещаш за мен, само когато искаш секс. Не ти пукаше, че ще страдам с потрошено коляно. Всъщност аз съм си виновна, че се забърках в тази игричка. Голяма съм глупачка. Иван никога не би ме наранил, никога не би позволил някой да ме нарани. Побърка се човекът от грижи по мен. И ще затъне в заеми заради операцията. Няма да го зарежа. Той е свестен човек. Жалко, че чак сега го разбрах. Снощи му признах за изневерите, казах му и кой счупи крака ми и защо. Той ми прости. Още ми е трудно да повярвам, че ми прости. Сбогом, Цецо.
– Майната ти! – Връзката прекъсна.
Докато куцукаше към инвалидната си количка Криси се сети за онзи стар виц за двамата шопи, дето яли жабета. Засмя се, ала смехът й не бе весел. Обаче малко по-късно, когато Иван се прибра от работа и я взе в прегръдките си, лицето й се озари от щастие.
© Хийл Todos los derechos reservados