ЖАНРОВИ ЕТЮДИ II: ЕРОТИКА

От самото начало Милена не го изпускаше от поглед. Висок мъж с прошарена, но иначе непокътната коса. Тънък аристократичен нос и дълбоки очи, които подобно на морски фар сканираха лицата в малката коктейлна зала. Може би имаше 50, може би дори повече, но Милена не бе виждала друг мъж, за когото самото понятие „възраст”, като че ли ставаше безсмислено. Възрастта му беше част от цялостния му облик – тъй естествена и неизбежна, както скъпия му костюм от марка, известна само на посветените, или очилата, които и при най-внимателно вглеждане не изглеждаха диоптрични.

Милена знаеше, че той трябва да бъде неин. Не, че той ще бъде неин – както всеки мъж, когото бе пожелавала. Този чужденец (защото до нея долитаха думите му, произнесени с дълбок и модулиран глас на почти съвършен и все пак явно нероден кралски английски) нямаше да бъде изключение. Щеше да прекара с нея най-незабравимата вечер в живота си и после дълги месеци да ù изпраща цветя и сърцераздирателни мейли, в които да я заклева да се разведе и да се премести при него. Защото Милена никога не сваляше брачната си халка – възбуждаха я стоновете на мъжете, когато прекарваше гладкия метал по най-чувствителните им места…

Разбира се, мъжът също я беше забелязал. Съвсем нормално – тя бе най-красивата жена в тази агенция, ако не - защо не си го кажем? – и в цялата рекламна индустрия. Е, без да броим няколко малки пикли, с дупета, все още плоски от студентската скамейка. Но те нямаха нито стил, нито опит, нито техника, нито… нищо. С други думи имаше да изядат още много хляб и най-вече да сменят много любовници, докато станат наистина cool.

-  Здравейте, госпожо… - явно беше забелязал халката.

- Наричайте ме Милена! – подаде ръка тя.

- Аз съм Енрико – широко се усмихна мъжът и разкри ред някак прекалено съвършени зъби.

- О, италианец?

- Не, от Етиопия съм, но родителите ми си падали по фестивала в Сан Ремо…

Милена се засмя точно колкото трябваше и леко повдигна чашата с шампанско.

Енрико направи същото, после отпи малка глътка и подчертано бавно облиза горната си устна. Милена прикова поглед в обезоръжаващия възрозов цвят на езика му и се запита след колко часа – или може би минути? – ще го почувства върху слабините си.

- Значи вие сте сред клиентите на нашата агенция? – все пак това бе служебно парти и може би бе добре да се спомене нещо за работа поне в началото на разговора.

- Засега не, но след като Ви видях, искрено се надявам да стана!...

- Вие ще навлизате на българския пазар?

- Да, имам такива планове. Разбира се, всичко ще зависи от това какви маркетингови решения можете да ми предложите…

- Не знам дали сте говорили вече с колегите, но аз съм изцяло на Ваше разположение… - Милена погледна Енрико в очите и прекара ръба на ледената чаша за шампанско по нежната кожа, която няколко сантиметра по-долу се криеше в улея на дълбокото ù вечерно деколте. Видя как погледът на Енрико проследи траекторията на чашата, със сигурност оставяща след себе си тънка розова следа върху порцеланово бялата ù плът.

- Дори веднага ли? – попита той с многозначителна усмивка.

Какво пък, трябваше ли да протакат?

- Да, ако желаете, можем да поговорим в офиса ни на седмия етаж. Партито без друго е към края си…

- Вие го казахте, Милена!

Още в асансьора Милена посегна към лицето на Енрико, но той нежно се отдръпна, после прокара въздългите, но изключително старателно оформени нокти на дясната си ръка по бузата ù. Чувството беше странно, защото Милена бе очаквала меката топлина на дланта му. Имаше усещане, че нисковолтов ток премина през мозъка ù и за миг притвори очи. Чувстваше се замаяна от сладкия, но изискан аромат на скъпия му унисекс парфюм.

- Трябва да ми се довериш, Милена! Ще го направиш ли? – дълбокият, кадифен глас като че ли я хипнотизираше. Нея, която винаги бе омагьосвала мъжете и ги бе карала да губят самообладанието и облика си, подобно на митичната Цирцея.

Милена кимна.

- Тогава не отваряй очи! – меко, но властно и нареди Енрико.

Трябваше ли да го слуша? Не беше ли опасно?

Но той явно бе приел съгласието ù, защото Милена усети нежния допир на пропита с упойващия му парфюм копринена кърпа, която закри очите ù. Пръстите, които я завързваха, не докоснаха тила ù нито веднъж с изключение на дългите нокти и масивните му пръстени.

Странно как нежността може да бъде толкова властна!

Енрико я поведе извън асансьора. После спряха пред вратата на техния офис.

- Дай ми ключа! – каза той. Милена извади хладното късче метал от чантичката си и му го подаде. Но точно когато очакваше да чуе прещракването на бравата, усети хладния му,  почти остър ръб, бавно да се плъзга по кожата над гръбначния ù стълб – от ямката на тила, скрита от пищната ù коса, чак до нежната, влажна от възбуда вдлъбнатина в началото на дупето. Кожата ù в миг настръхна и тя леко се олюля…

- Запомни този ключ, Милена! Той ще бъде един от любовниците ти тази вечер!...

   ***

- Микеле, здравей!... Слушаш ли ме?... Заснех нов материал и утре сутринта ти го изпращам… Не, не е забелязала, през цялото време беше с вързани очи… Значи категорията е „office play”, записвай ключови думи: ключ, кламери, моливи, телбод, туба лепило… Не, диаметъра не съм го мерил, нито дължината – ще си го видиш в материала…  Жената е… абе малко над 30, но е много запазена… дa… е, ако искаш, я сложи в “mature” , но според мен е обидно… Колко пъти ли?... Ми де да я знам, женска им работа, но поне 3-4… Да, много убедително, не като ония постановки на конкуренцията…  Естествено, че не, ти нормален ли си? Да докосна жена!?... Значи, да не забравиш да го качиш до други ден, че в новата оферта сме обещали по два ъпдейта на седмица… Да, да, моя любов, обещал съм ти, щом се върна, ще те водя на онези минерални бани в Швейцария… Ах, ти, палавнико!... Хайде стига, трябва вече да затварям, че оставих жената вързана гола и ще вземе да настине!...