ЖАНРОВИ ЕТЮДИ V: ЧЕРНА ФАНТАСТИКА (2)
Госпожа Рох сведе поглед и отвори лежащата на коленете ù чанта от червена кожа. След миг в ръката ù се белееха две снимки, които тя държеше подобно на карти за игра, така че да не мога да видя лицата им. Постави ги върху махагоновата масичка с гърба нагоре, после въздъхна леко, като че ли ù предстоеше някаква тежка стъпка. Накрая взе едната и ми я подаде.
Поех я, без да казвам нищо и извадих очилата за четене от вътрешния джоб на сакото си.
- Това е Силвия, дъщеря ми – каза тя с глас, лишен от всякаква интонация.
Доближих снимката до очите си. Младо, красиво момиче по бански се усмихваше на фона на синьо море, набраздено тук-таме от белите гриви на вълните. Облегнала се бе върху парапета на нещо, което можеше да бъде голяма яхта или пътнически кораб. Лицето и тялото ù бяха съвършени. Просто не можех да намеря друга дума. Съвършенството не може да се опише. В най-добрия случай може да се измери. И да се изрази в цифри.
Мълчах и съзерцавах снимката. ...