Жар от пепелта II

20 ago 2006, 8:33

Prosa

1041 0 0

1 мин за четене

-ВТОРА ЧАСТ-

След двата мъчителни часа,прекарани в офиса му в една от най-проспериращите текстилни компании в Ню Йорк,Андреа се прибра вкъщи,знаейки,че й предстой най-трудното изпитание...Да обясни на петгодишната Анабела и тригодишния си син Лукас,че тате вече няма да живее с тях.
Влезе в луксозно обзаведения апартамент и се спря да погледа как децата се забавляват с бавачката,която чувстваха като своя приятелка...
-Благодаря,Кармелита!Свободна си...
Андреа седна в удобното кресло до прозореца,от който можеше да види най-ярките забележителности на Ню Йорк.
-Лукас?Анабела?Елате,мама трябва да ви каже нещо.
Лукас се зетича и седна в нея,а Анабелазае близкото кресло,пригодено за деца и покрито с розовата завивка,която тя сама си беше избрала преди няколко месеца...
След няколко минутното мълчание,през което срещаше питащия поглед на децата,проговори:
-Спомняте ли си апартамента,който тате купи миналата година?
-Там ли ще живеем вече?-Бела беше във възторг...
-Не,миличка.Тате...той реши,че има нужда да си почине,да помисли...Затова ще прекара няколко дни там.
-Без нас?!
Настана тягостно мълчание.Лукас се изплъзна от скута на майка си и завладян от пистата,която му бяха купили преди седмица,се настани удобно върху малкото столче,застлано с мека постелка.А Анабела с трепет очакваше отговора на Андреа:
-Ами...той пожела да остане сам за малко,мимичка...Но ти и Люк трябва да знаете,че тате винаги ще ви обича и ще мисли за вас.Където и с когото й да е...
Бела потърси топлата прегръдка на майка си и двете останаха така,всяка вглъбена в собствените си мисли и притеснения...И макар някой неща да останаха недоизречени,те бяха факт...

-СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ-

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.