Все пак излезнахме в другия край на плажа. Зеленина отвсякъде, огромни евкалипти хвърляха сянка току до чадърите, ограда от камъш и храсти отделяха плажа от горичката.
Настанихме се под чадъра. Митка начаса избяга към водата. Деца, отново намериха общ език, гмуркаха се, крещяха по детски, радваха се на живота.
Огледах се, чадърите отгоре покрити с папур, вместо дежурното платно, и сравнително по -ниски, или краищата на папура висяха. Когато си под чадъра изправен, не виждаш изправения под съседния чадър, но достатъчно големи за да хвърлят сянка и върху двата шезлонга, ниска масичка и два пластмасови стола.
Добре е. Нали казаха, че Тинчето има слънчева алергия, под сянката ще й е добре. Тъкмо сваляше панталонките си, показа се два пръста бяла кожа, над нея по-тъмна, я все пак има загар, макар и от балкона. Панталонките й се свлякоха до колената,... ярко жълто долнище, на което ластика се бе позапретнал, охо, приятен загар по тялото.
А алергията, е тя се е пекла на балкона де, там няма а ...