Беше петък, краят на работната седмица, краят, който чаках с такова голямо нетърпение. Преди да напусна офиса, говорих с мъжа ми, който ме чакаше за вечеря. Бях уморена и напрегната и чаках почивните дни с желание за нещо... необикновено. Тласкана от тази първична сила, изключих всичките си телефони, оставих ги в офиса, качих се на колата и отпраших по пътя.
Всъщност, животът ми беше много хубав. Повечето жени мечтаят за такъв живот. Имах добре платена работа, гордеех се с доста големи постижения и успехи в офиса, разбирах се с шефовете си и вероятно скоро ме очакваше повишение. Имах красив съпруг, голяма къща, прекрасна кола и доста пари. Всичко това беше част от перфектно построен материален свят, в който аз просто не се вписвах. Отдавна вече не се влияех от скъпи дрънкулки или пари, жадувах нещо истинско, нещо, което да усетя със сърцето и душата си.
Такива мисли препускаха бясно в главата ми, докато вечерният вятър развяваше нежно косите ми. Обичах колата си и възможността да сваля ...