Искаш нещо. Искаш го толкова силно, че дори не успяваш да се наспиш, защото разни мисли те държат буден... А знаеш, че не можеш да го имаш... Ставаш и чак тогава осъзнаваш колко е студена нощта и леки тръпки плъзват по тялото ти от отворения прозорец. Поглеждаш навън, а улицата долу е празна, тиха и черна... Няма я, има само мрак и едва доловими силуети на добре познати форми... Затова впиваш погледа си нагоре, а небето също тъмнее над теб. Но тук-там проблясва и някоя звезда. Облягаш се на перваза на прозореца, все още загледан нагоре, а опипом търсиш кутията. Вадиш цигара, палиш я и кълбета бял пушек се мярват пред очите ти, преди да се слеят с тъмното навън. Червеният връх на същата тази цигара привлича погледа ти, изпъква. Вдишваш дълбоко, задържаш малко повече от нормалното, докато не усетиш лека болка в дробовете... После изпускаш. И така, докато червената точка не се приближи неимоверно близо до теб и се наложи да хвърлиш фаса. После пак оставаш загледан нагоре. Студът вече се е пропил през вехтата тениска, с която спиш. Поемаш си въздух – студен и за разнообразие чист, после леко побутваш крилото на прозореца и се връщаш в леглото. Лягаш, затваряш очи и даваш всичко от себе си да си мислиш за съня. Да не си мислиш за друго... Накрая се предаваш пред умората, заспиваш, а на другата сутрин си дори по-изморен, отколкото би бил, ако изобщо не си беше лягал. Но знаеш, че същата тази картина ще се повтори и утре, както се случи и вчера. И така всеки ден... Искаш нещо – искаш го силно и дори не успяваш да се наспиш, защото разни мисли те държат буден... Струва ли си?
© Монс Todos los derechos reservados