Всеки ден се събуждам с въпросите "Защо живея? Има ли смисъл?".Чудя се дали всичко, което правя има смисъл. Дали помагам по някакъв начин на хората около мен с моето присъствие. Всички около мен са толкова щастливи, изпълнени с енергия и положителни емоции, с хубави моменти и верни хора до себе си, изпълнени с любов. Усмихват се така широко и истински. Живеят истински и свободно като птичките. Изживяват всеки един хубав момент, всеки един ден, всеки един час и всяка една минута изпълнени с радост. Живеят безгрижно без да мислят за проблемите. Без да им обръщат внимание и без да ги взимат на сериозно. А аз ли как живея? Много по-различно от тях. Аз се събуждам с очакване денят ми е да лош, с очакване на разочарования и празни надежди, с копнеж да изживея нещо хубаво и красиво, да усетя любовта. Да я усетя толкова близо, че да влезе в сърцето ми и да ме докосне. Да изтръпна при споменаването да думата любов, да се усмихвам без причина на най-малкото, да се чувствам обичана и желана. За е ...