Тя погледна часовника: беше десет без пет. Знаеше,че трябва да си тръгне, но никак не й се искаше. Сърцето й се беше разляло върху меката възглавница, душата й се бе вкопчила в розовия сатен на чаршафите...
Тринайсет годишната Евгения лежеше в огромна спалня в президентския апартамент на един от най-хубавите хотели в града. Завивките от сатен и коприна нежно галеха гладката й кожа, обгръщаха тялото й като алчни ръце на невидимо чудовище. От уредбата звучеше тиха музика. Меките й тонове попиваха в загадъчната атмосфера на стаята, плъзгаха се по стените и залепваха на малки групички по ъглите. През прозореца се спускаха огнените лъчи на заспиващото слънце, сблъскващи се с безжалостната сила на тежките пурпурни завеси. Едва няколко снопчета светлина се бяха отскубнали от смъртоносната им хватка и сега гъделичкаха мълчаливата стена със слънчевите си зайчета, скачащи по нея. В стаята цареше лек предвечерен здрач, разкъсван от пламъчетата на няколко ароматни свещи.
Евгения продължаваше да лежи с притворени очи. Обезумели мисли се стрелкаха яростно из хубавата й главица. Тя знаеше - майка й я чакаше сега, притеснена, загрижена, а можеше и да я удари, задето е закъсняла... Но момичето не се страхуваше. Пое дълбоко дъх в опит да прогони неприятните мисли, дошли неканени в съзнанието му. Тогава големите му сини очи се спряха до вратата...
Там стоеше той - изправен гордо в цялата си мъжка красота и обаятелност. Двадесет и шест годишните му черни очи наблюдаваха жадно момичето, лежащо небрежно на леглото. Погледът му пробягна няколко пъти по слабото му, все още недоразвито тяло и по мургавото му лице се появи едва забележима усмивка. Той тръгна бавно,но решително нататък, без да откъсва очи от Евгения.
В този момент тя усети бясната сила на сърцето си - блъскащо яростно в гърдите й. Погледът й се замъгли. В тъмнината на здрача и под избилата влага, сега очите й издлеждаха почти сиви, а гъстите ресници подчертаваха още повече блясъка, разливащ се в зениците й. Руменината по още детското й личице премина в бледност, а аленият цвят на устните й изчезна някъде, сякаш дълбоко в душата й.
Мъжът приседна на спалнята и се надвеси над крехкото момичешко телце. Очите му бях пълни със светлина, игриви пламъчета святкаха в тях. Той се протегна и погали невинната й главичка, която като че ли се изгуби в мъжествеността на голямата му, силна ръка. Плъзна длан по меките руси коси, по бледото нежно лице и докосна издутите треперещи устни. След това бавно наведе своите към тях. Дъхът на Евгения сякаш замря. Тя уплашено усети страстната целувка на младия мъж,но след това жадно й отвърна.
Той плъзна език по ухото й, по тънката шия, оставяйки лека влажна следа по копринената кожа. Тогава погледна гърдите й - малки и стегнати, неудържимо издигащи се под ритъма на учестеното й дишане, с набъбнали зърна, проличали под тънкия плат на роклята й. С едно ловко движение я освободи от дрехата, а след това и от бикините и сега Евгения се намери съвсем гола насред голямото легло със сатенени чаршафи. Мъжът също се съблече  и разположи прекрасното си силно тяло върху нея. Евгения усети горещината, извираща от това тяло, усети я да се разлива по собствените си бедра, чак до най-интимното си място - трепет, който не бе изпитвала досега.
Той впи жадни устни в розовите й зърна. Езикът му ловко заигра по тях и като ток преминаха палави тръпки по тялото й. Тя усещаше движенията на устата му с неочаквана наслада, ръката му, която се плъзна по кръста й и към място, където досега никой не я бе докосвал. Пръстите му бавно се спуснаха към меката розова кожа на триъгълника й. Тя почувства непреодолим копнеж, неописуемо по своята сила удоволствие и от гърлото й се изтръгна тихо стенание.
Тогава той разтвори краката й и тя усети в себе си пронизващата болка от неговата мъжественост и колкото по-дълбоко в нея навлизаше, толкова по-силно я болеше. Искаше й се да крещи,но гърлото й беше пресъхнало и сякаш гласните й струни бяха парализирани - никакъв звук не успя да се изтръгне оттам. Тогава се вгледа в лицето му - ситни капчици пот бяха избили по челото му, а очите му бяха затворени и той като че ли вече не я и забелязваше. Физиономията му се беше изкривила под конвулсиите на насладата, дъхът му беше тежък и топъл,а движенията му ставаха все по-бързи и необуздани. Накрая вече изобщо не се контролираше, страстта и удоволствието напрегнаха цялото му тяло и се стопиха в два последни тласъка - по-резки и по-могъщи от всички преди тях. Тогава, като че ли неконтролируемата му сила отведнъж се изпари, ръцете му отслабнаха и той се отпусна премалял на другата възглавница. Полежа няколко минути, докато дишането му се възстанови и посегна към нощното шкафче, върху което бяха оставени кутия цигари и кибрит. Запали и жадно всмукна мътния дим.
- Искаш ли? - подаде той цигарата на Евгения, без да забележи сълзите, стичащи се по страните й.
Тя поклати глава в знак на отрицание и стана от леглото. Обу бикините си и облече намачканата рокля, без дори да забележи разтеклата се по краката й, вече засъхнала кръв. Тръгна без да се сбогува.
Когато се прибра вкъщи, майка й вече спеше,но във въздуха се усещаше студеното огорчение на една възрастна жена от безотговорната й дъщеря. Евгения не се уплаши от този хлад в къщата, нито от боя, който знаеше,че й предстои утре.
Тя се затвори в стаята си и дълго плака. Не заради болката от половия акт - първия в живота й - а за изгубеното, твърде рано, детство. То нямаше вече да се върне,а тя все още не беше готова да стане жена - толкова страшен и нечист беше за нея светът на възрастните. И така неизбежен. Тя преждевременно бе обрекла на него цялото си същество и нямаше връщане назад.