Ех, каква жена! Направо ми събра очите. Узряла... Направо като златна ябълка. Не можеш да определиш възрастта. А защо? Красивите жени нямат възраст. Малко над среден ръст. Не е слаба. Има си онази приятна закръгленост на бедрата. С елегантен костюм, който показва красиво тяло. Как ли ще е отзад? Като подмине ще видя. И каква походка. Прилича на танц. А лицето ѝ...,какъв израз.. възхитена от живота. С бяла коса... сребърна.

Страшна жена. 

Какви очиииии...пламъци разпръсват. А устните...

Не се преживява такава жена.

Аромат на жасмин полъхна. Как ли ухае тялото ѝ?

---------------------------------------------

Ах, този мъж! Висок, добре облечен. Около петдесет...вече се е прошарил по слепоочията.

Бедрата му са като обърнати бутилки. Добър шивач за панталона. Ръкавите на ризата обгръщат бицепсите, сякаш да ги покажат в цялата им прелест. Божеее, как искам да ги докосна!!  Две отворени копчета...гладка гръд...пулсираща кръв... Погледът му ме изпива!

Харесвам го...много. Винаги съм искала такъв мъж.

Лек аромат на "Табак"

Сега ще го видя отзад!

-------------------------------------

Е, не! Невероятно! Тази жена отново е отсреща ми!

Приближава се към мен! Да не ми се привижда?

Протяга ръка, докосва ме.

         - Ах, истински си! Мислех, че си въобразявам. Нали не се сърдиш, че те докосвам?

Нямах сили даже да преглътна след допира ѝ. Гласът ѝ звучеше като сребърна камбана.

         - Не, не се сърдя. Изненадан съм.

         - Да, разбирам те. И аз съм изненадана от себе си.

Тя се усмихна с една загадъчна усмивка

         - Не биваше да те оставя да си заминеш.

Ръката ѝ лежеше върху моята. И аз не исках вече да се разминем.

         - Искаш ли да седнем за кафе?

         - По това време не пия кафе. Живея  близо. Ела. Ще те почервя ликьор от вишни и кейк от моркови.

Ами, да! Точно така - вишновка и кейк от моркови! Коя друга черпи така

         - Хайде! Искам вишновка и кейк от моркови!

Тя ме хвана под ръка и тръгнахме. Нещо говорихме. За нещо се смяхме. Гледах смеещите се устни и искрящи очи. Имаше бълбукащ смях на доволство.

Къщата беше като нея - необикновено обикновена. Едва ли има друга такава. Мебели по поръчка. Да изглеждат старинни. Тя съблече сакото и остана по блуза, която очертаваше съблазнително гърдите ѝ.  
Дъхът ми пресекна от толкова красота.

Донесе обещаното. Малки кристални чашки за вишновката и красиви чинийки за кейка.

Не помня какво говорихме, защо се смяхме. Гледах ръцете ѝ, устните. Като отхапа от кейка сякаш ток ме удари. 

Отпи от вишновката и една капка остана на долната ѝ устна. Не издържах. Станах и през масата хванах с две длани лицето ѝ. Облизах капката и вкусът на вишна се пропи в цялото ми същество.

---------------------------------

И до днес леглото ни ухае на вишна!!