Не обичам да излизам от къщи. Никога не съм обичал. Само когато се налага. Още от дете. Тази моя психическа съвършеност винаги ми е създавала проблеми в интимния аспект на живота ми.
Обаче жените не харесват домошари. Аз пък не харесвам жени, които ме насилват да излизам. В мътилката на това противоборство, през годините много мои връзки пропаднаха.
Никога не излизам по време на празници. Не симпатизирам и на масовите мероприятия. Като дете ми намалиха поведението, защото избягах от манифестация на 24 май. Носех в ръката си гълъбче. Картонено. Не бяха броили гълъбите в разгара на празника – един съученик ме беше предал. Съвестен. Верен на партията. Ятак. Не можеш да имаш дезертьор като мен за приятел.
Празниците не са ми симпатични. Не приемам да се радвам по команда. А от смесването с тълпата изпитвам физическа болка. Не че се правя на различен, просто ми е трудно да се примиря със свят от еднакви.
Нова година, Коледа, Ден на влюбените, Ден на жената, Ден на студента, Ден на бащата, Д ...