troia (Катя Иванова)
136 4000
21 abr 2019, 23:49

Жената с рибата 

  Prosa » Relatos
832 4 25
1 мин за четене

 

 

Тя живееше в малка скромна къща  с малък спретнат двор. Понякога излизаше навън и ядеше нещо права и някак скришно. Когато беше малко момче, той не й обръщаше особено внимание. Само усещаше острия аромат на риба, защото я мразеше. Незнайно защо човек забелязва по-лесно нещата, които ненавижда, отколкото обича. Когато поотрасна веднъж попита майка си:

 

       - Защо съседката се храни навън в този студ? Няма ли да се разболее?

 

      - Ами мъжът й не обича риба и не може да понася миризмата й. Тя ще я изяде набързо.  Една жена трябва да се подчинява на съпруга си и това означава, че го уважава.

 

Изминаха години. Нещата за съседката  леко се промениха. Дългите й коси бяха посребрели, очите изморени, но  вече разполагаше  с  малка масичка  с  още по- малко столче. Сега когато се хранеше  й  беше по - удобно.

Един ден тя видя едно красиво момиче да излиза от  съседната  къща. Знаеше, че е младоженка, защото  я беше видяла на сватбата. Тя държеше рибена консерва и започна като нея да се храни бързо. Навън прехвърчаше сняг. Очите им се пресрещнаха, размениха безмълвно мисли и някак им стана по-леко.

 

       - Поискай си столче и маса като мен. – прошепна на себе си възрастната жена.

 

Никога не би го казала на момичето, защото не трябваше да се меси в чужди работи. А и нейният  мъж  беше добър  и  затова имаше удобства.

 

 

© Катя Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Привет, Ви! Значи си друг потърпевш. Даже си имал и възглавничка.
  • Бяха ми купили столче, масичка, даже и възглавничка за столчето. Най-обичах да хрупам замразена скумрия. Съседа беше на цаца и я ядеше прав в двора /мир на праха му/.
    Сега, като видя риба и се разтрепервам.
  • Насилие си е, но щом има жени, които го приемат за нормално значи винаги ще съществува. Властта в семейството е сладко нещо.
  • Със захар, повече за мен, благодаря
    Компромиси, дръжки, това си е чисто насилие...ама...хайде, да сме "толерантни" към "слабия" пол, както ни наричаше един мой професор...
  • Само да уточня, че това женско търпение се нарича "компромиси в брака". Ами те и във филмите го показват, така че реших и аз да понапиша нещичко по темата.
    Черпя те виртуално с кафе за комплимента, че съм млада и може би.. красива.
  • за годините не споря, знам, че си на двадесет и няколко...
    Но, има ли още такива мъже?
    И такива жени, да търпят подобно отношение?
    Остави, въпросът май е риторичен ...
  • Здравей! Имам си живи прототипи за разказчето, а и не съм на сто години.
    Благодаря ти!
  • Това в кой век се случва? 😏
  • Весели празници и на теб, Благодаря!
  • Благодаря ти, Петя! И аз се чувствам като теб.
    Весели празници!
  • Много ми хареса,но и ме натъжи!
  • Здравей, Краско! Съзнанието, манталитета и начина на мислене трудно се променят. Интересното е, че жените възпитават по същия начин и децата си. Има си приемственост така да се каже. Нищо не се е променя. Тази история, която разказваш и сега си е актуална и познавам такава семейна практика.
    Забелязала съм, че имаш много материал за разказчета, но не пишеш! Трябва да ти се скарам. Благодаря ти!
    Вече се досещаш защо драконите са ми слабост.
  • Много ме натъжи с тази история, Кати. Припомних си неща от детските ми години на които съм бил свидетел, някои направо ужасни. Най невинната история беше за един съсед, който беше любител на прясно приготвената храна и не ядеше два пъти едно и също ядене и жена му готвеше по три пъти на ден. Тези хора не са вече между нас и се надявам, че с тях са си отишли подобни навици и традиции.
    Благодаря ти за поредната "поучителна" история за мъже.
    Драконите май са много по възпитани
  • Здравей, Кети! Наистина моите героини го приемат за нормално, но не са щастливи. А когато една жена не е щастлива винаги ще й тежи. Единствената им утеха е, че това е правилното и така трябва да бъде.
    Благодаря ти!
  • Много дълбока вода... гадното е, че те се смятат за прави, за тях е нормално и изискват подчинение! Поздравления за разказа!
  • Здравей Дон Бъч! Много хубаво си го казал. Според мен всичко е въпрос на възпитание и възприемане на един определен модел на взаимоотношения. Родителите обикновено са най-добрия пример.
    Марианка, за някои хора времето отдавна е спряло и никой не може да промени мисленето им.
  • Вездесъщ старовремски патриархат, конформизъм по неволя, доминиращ, подчинена. Унизително за нея, позорно за него. Изразителен пример за една от най-старите язви на нашето тесногръдо общество: семейното неравенство.
  • Блу, а аз съм учудена, че ти си учудена. Не очаквах, че някой ще оспори пълното господство на мъжа в семейството и че ще е изненадан от разказа ми.
  • Доста ме замисли разказа. А направо се стреснах от коментара ти, че доста хора около теб разсъждават като героите ти. " Една жена трябва да се подчинява на съпруга си и това означава, че го уважава." ?!
  • Марианка, казала си точно това, което мисля и аз. Наде и Стойчо благодаря ви за добрите думи. Да ви кажа честно очаквах двойки и критика. Около мен има доста хора с мисленето на героите ми и възприемат по различен начин живота в семейството.
    Благодаря ви за разбирането!
  • Много нестандартно четиво! Понякога се изумявам от възпитание и порядък на такива герои,но явно ориенталщината шества по земите ни...
  • Умееш го, Кате, с малко думи да "бръкнеш" в душата на читателя и да го замислиш.
  • Здравейте, Марианка и Лиа ! Показвам тези жени и мъже, които смятат такива взаимоотношения за нещо нормално. Както винаги ме провокираха впечатления от живота. Иначе ситуацията си я измислих. Покорството е качество, което не приемам. По реакциите ви съдя, че мислите като мен. Благодаря ви за отделеното време и коментарите. Хубаво е да бъда разбрана.
  • Не, Марианка - схванала си,поне според мен. Мисля си,че и това е друга линия на повествованието, но това ще каже само Катя.
  • Пак пишеш... замислящи редове. Поне пет пъти го прочетох и всеки път по една върволица въпроси ми изникнаха в ума -пти това интересни , дори и за мен самата. Особено интересно ми стана това,че мъжът на съседката и синът на съседката не понасят миризмата на риба. Големи предположения и широчина в мислите оставя разказа ти в мен. Уникална си с този стил на писане. Благодаря!
Propuestas
: ??:??