Танцувам ритуален танц със смъртта. Острието е в ръцете ми и съм готова за битка. Да, готова съм! Ще я посека със стомана и нека кръвта ù да напои Майката земя...
Черни гарванови крила прелитат ниско над главите ни. Очакват с нетърпение падението на недостойния. Пръстта е суха, жаркото слънце пече в голите ни ръце, а ние танцуваме във време на война... И нека победи по-добрият войн!
Усещам хладнината от меча си. Опияняващо и неистово е желанието му да влезе в битка и да вземе своята жертва. От крепостните стени не остана нито камъче, няма какво да губим, освен себе си. Яхнала черния си жребец, преследвам своята жертва. Огнените му подкови препускат в галоп и това е музиката за моите уши...
Звънът на остриетата... Блясъкът и ударът на метал в метал... С всички сили ще се боря срещу съдбата, макар и вече ранена. В кървящите ми ръце все още има сила и желание за живот. В косите ми е вплетена свободата, а в очите ми блести сила. Жената воин никога не пада духом!
Жива съм! Галопираща с огне ...