-Днес явно ни е ден за връщане на саморъчни завещания! – просъска деловодителката, затръшвайки вратата на кантората зад гърба си.
-Пак ли е някоя недоволна от деца, от съпруг, от живота, от света?... – разсеяно попита нотариус Пенев.
-Пак. Този път е ослепяла бивша учителка.Преди няколко години, когато още виждала, написала завещанието, с което оставяла личното си жилище на своя благоверен, но тъй като той и пръстът не си помръдвал за нея, сега тя желае да й върнете документа.
Както винаги деловодителката бе добре информирана, точна и ясна.
Нотариусът разтърка челото си. Все по-трудно издържаше на досега с хорската мъка. Тя стягаше главата му като с метален обръч, а сърцето му започваше да прескача и тогава той произнасяше думите с леко заекване.
Женицата влезе в кантората, подкрепяна от придружителката си, а след тях нервно се промъкнаха и двамата свидетели. Безизразните очи на завещателката правеха обстановката някак тягостна – все едно, че зли сили витаеха наоколо, злорадстваха и пр ...