Някога, някога, преди сума ти време, живял строг, но справедлив крал. Обикновено кралете наблягат на пиршествата, ловът и зрелищата с биещи се рицари, този обаче бил различен: сутрин се занимавал с държавни дела, а следобед приемал поданици, за да им решава проблемите. Проблеми дори тогава не липсвали: ту козата на някой ще хване трипер от съседа, ту друг ще извади окото на приятел при игра на руска рулетка с арбалет, ту...С две думи, кралят бил плътно зает от сутрин до вечер. Това му правело удоволствие, а и без друго не го бивало да работи нищо друго. 
Веднъж, докато решавал едно заплетено дело за изнасилена с върбов клон игуана, той съзрял от бойницата на кралската кула една чудно красива девойка. Тя продавала пъпчиви сливи на сергия и се деряла като откачена (именно това привлякло кралският поглед): „Насааам, насааам на хубавите сливкии! Вкусни и полезни, лекуват всичко – от болен зъб, до ципи между пръститеее! Само днес две на цената на триии!!!...” – леел се звучният глас, но не той впечатлил кралят, а красотата на продавачката. Тутакси наредил да му я доведат и помолил игуаната да изчака пред портите. Тя се съгласила, но така или иначе вече била бременна.
Девойката влязла наперено, все едно е незаконна кралска дъщеря. Всъщност, точно такава била, но не знаела, а и в рамките на този разказ няма да узнае, освен ако не ѝ кажа, но засега не мисля да го правя, че ще избяга сюжетната линия. Та, влязла с гордо изправено чело и гледала смело краля право в очите. 
- Коя си ти? – логично попитал кралят.
- Анамнеза, дъщеря на Пулпит от Долния квартал! –  отговорила с достойнство девойката.
- Защо хубаво момиче като теб е проста продавачка?! Красотата заслужава да вирее там, където я ценят! Остани в моя двор, ще те направя своя любовница, а когато отровя жена си - и своя съпруга. Това кралство отдавна се нуждае от красива кралица, писна ми кралят на Перисталтика да ми се подиграва заради съпруга ми Анемия! Разправя, че в лицето приличала на намокрен тебешир
Девойката дори не трепнала, сякаш очаквала това предложение. 
-За мен ще бъде истинска чест, Ваше величество! Преди това ми позволете да се посъветвам с моите три орисници - нищо не предприемам без тяхно одобрение. Това е традиция в нашето семейство и според семейното предание, ако не я спазвам, ще умра от скоротечен скорбут.
Кралят ѝ позволил, защото знаел, че срещу ръжен и скорбут не се рита. 
На другия ден девойката се явила и още щом влязла, кралската стая заблестяла в дъгата на надеждата. Което се оказало измамно.
-Съжалявам, кралю мой, но орисниците категорично ми забраниха да ставам ваша любовница. Казаха,че мога да се омъжа едва когато помогна на хиляда ваши поданици открият щастието. 
„Ох, аман от тия кокошки орисниците! Турят някоя качулка, промърморят нещо под нос и айде – диктуват съдби!! Ще взема да ги забраня, да направя добро на краля след мен” – помислил си владетелят, но лицемерно възкликнал:
- Твоите орисници са с добри сърца, красавице! Нека ти помогна, все пак аз съм крал и имам власт да направя не хиляда, а десет хиляди човека щастливи. Всъщност в моето кралство всички са щастливи. Денонощно!
- Кралю мой, аз сама трябва да се справя – традиции, знаеш как е. Когато успея – надявам се да е бързо, ще дойда и ще ти стана любовница. 
Кралят се смартаклясал, но нямало какво да прави и пуснал красавицата да си ходи. На другия ден по обяд тя се върнала и му съобщила, че задачата е изпълнена. Владетелят не могъл да скрие изненадата си: 
- Не може да бъде!! На мен щеше да ми трябва поне седмица, за да ощастливя хиляда човека, а ти се справи за един ден!! Как го направи?
- Казах им, че когато стана кралица, ще преспя с всеки един от тях. Вашите поданици, Ваше величество, мечтаят да ви сложат рога!
В миг лицето на краля почервеняло като презряла диня, и той горчиво избухнал: 
- Защо ме мразят толкова!!? Аз съм добър с тях, обичам ги, помагам им по всякакъв начин, а те мечтаят да ме видят унизен! 
- Ваше величество, властта е тежък товар, който успяват да носят само силните. Винаги е било и ще бъде така, често хората сами не знаят защо изпитват ненавист към своите господари. Във вашия случай обаче са наясно: смятат, че сте тъп, защото им желаете доброто. Истинските царе, казват те, мислят само за коремите си, а нашият се прави на майка Тереза. Следователно е различен, което често е другото име на тъпотията, а на тъп човек как да не му сложим рога?!
Царят изпаднал в ментален цайтнот и през остатъка от живота си седял на трона и подстригвал еноти-диабетици. Девойката пък се омъжила за един хамалин, който често я пребивал, но тя не си и помисляла да му изневери.