И Цецето се изниза нанякъде...

Оох, мисля си, добре ще е ,, като в приказките,  '' без часовник на ръката и началник на главата  '',

привлекателно изглежда...

                   Тръгнах,.. купувах от Одрин перилни препарати за нашите, скоро и съседите се включиха,.. после носих на някакви магазинчета,... а за Златко навръщане взимах от един фрии шоп

на границата в турско по два кашона уиски,... казвах паролата, записват ми името, номера на паспорта, дават кашоните, и гюле-гюле комшу...

Като '' голям '' контрабандист ходех в различно часово време,.. винаги прилично облечен, културен и усмихнат,.. понякога служителите не ме и удостояваха и с поглед, нима не будех подозрение или ми гледаха сеира...

Изведнъж се видях с пари,.. новият ми '' работодател '' плащаше  веднага по едно евро на доставена капачка,.. перилните препарати се търсеха,.. поръчваха ми бял цимент, някое лекарство или дреболии...

Цецкиния алъш-вериш,...значи и без офис и редовна работа можело да се живее...

Не, че добих самочувствие, но поне част от детските ми мечти се реализираха,.. да пия чай или кафе в Одрин под сянката на минаретата на Селимие джамия,.. или да ям кешкек или баклавички с шам фастък...да пия шербет с лед...

                   До като един ден...

-'' Митнически инспектор Колева,..  представи се млада и симпатична служителка, изпъната в униформата, подстригана калипсо мода,..жена мечта,.. ех, късметлия е този дето  мачка

чаршарите с нея...- Господине, отворете колата и багажника...

Нежните й ръце натискаха по седалките, повдигнаха якето ми и някакви дребно покупки...

Хубава работа , ама неблагодарна, да се ровиш в боклуците на хората,... хайде аз чистя колата си, ходя прилично облечен,..ама като гледам другите '' колеги търговски пътници '', небръснати, омачкани с развисени анцузи и подпетени обувки,.. а в колите им смрад, все едно е подвижна клетка  на стунгсове....Ръчичките не откриха нищо съмнително...

Стройните й крака заобиколиха колата,.. униформата очертаваше  тялото й,... ох, мечта , мечтаа..

Извади фенерче и се насочи към багажника...

Изгорях,... гърлото  ми сякаш пресъхна,.. изгорях,.. сега ще светне, капачките ще лъснат предателски,...Контрабандист...

Сметанката ми заработи - 24 шишета по 10 евро, трябва да платя на Златко, защото съм ги взел а не съм  му ги доставил,.. ще  конфискуват всичко,...акт за контрабанда,.. ами и  ако  ме осъдят,.. даже и да е условно, как ще взема Удостоверение за съдимост, ако намеря някъде работа...

Изгорях,.. сякаш не знаех, че рано или късно ще ме скопчат...

Погледнах отново стройните крака...

- Госпожо,.. госпожице,... имате бримка на чорапогащника..- угоднически казах

Тя се поспря, взе да се оглежда,.. ту левия ту десния крак,.. отпред , отзад,.. към нея се приближи

колежка, взеха да се оглеждат по краката...

Ядосах ги допълнително с тази бримка,.. ама съм кретен и аз...

- Ето - подава ми подпечатаната митническа декларация - Хайде, изчезвай от тук веднага...

Хлопнах багажника  и потеглих едва -едва,.. гледах ги в огледалата да се оглеждат още една

друга,.. женска суета .

                 Привлекателен изглеждаше алъш-вериша, но се отказах..

И отново без работа,.. само че разликата беше, че този път '' напуснах '' по собствено желание, весело си мислех и се наслаждавах на сутришното кафе в бистрото.....

- Я, администрацията,.. къде се изгуби бе,.. тъгуваш и не идваш даже и на кафе преди подпис в Бюрото ... - Мичоната, придърпа стола и седна

- О, Мичон, здрасти...ближа си раните от фирмата,.. ходих да се разпиша  да не ме изпуснат от списъците си,.. ммм, ти как си, как я караш,.. почерняла си, ти  работническа аристокрация....

Въобще не ми трябваше  как е,..Мичоната беше долу в производството,... семейно полужение - неуточнено,... както сама се шегуваше, уж съм на два мъжа, а никой няма до мене,... имаше ли нямаше ли деца, не казваше , а и никой не се интересуваше от такива подробности,... Макар, че се държеше предизвикателно, никой не се беше похвалил , че се е любил с нея...

- Добре съм,.. няма кой да ти мърмори за неизпълнени норма и план,... няма намръщен шеф...

Не съм била на море, бе...селски тен, ..Ходя си на село,  да помагам на нашите,.. те моите вече

остаряха, пък още се щурат по  градината., по лозето,.. имат някое животно...Та съчетавам полезното с приятното,... тя Верчрто ми се обажда ,... ела Миче при мен в Атина, има работа, има море,... та се подготвям за там - смее се Мичоната - Ама как да отида, на кого да оставя нашите,... Сега пестя от цигарите, вече не пуша,... дойда, завъртя се из града, всеки сгушен в себе си, оплаква се,.. а като се оплаквам на някого ще ми помогне ли,..  съчувства  ти докато е с теб .

после зад гърба ти ще се смее,.. пада ти се,... Права ли съм, а,...е сега съм седнала де , но по принцип е така... Другата Мария, дето се прави на света вода ненапита, като съкратиха и вас от Администрацията, се смееше тогава '' Ха хаа, и нас съкратиха , ама и тях,... пада им се, да видят как се изкарва хляът..'' е , то бива да си проста, ама чак толкова, какво печелиш от това ма, патко...

Верчето, като ми се обажда, хайде ма ,  идвай, работа има...тя гледала някаква баба, уж синът й бил голям човек и можел да намери работа...

Я, чакай, ти защо не заминеш за Гърция бе, не си женен, вашите се държат,.. аз как  да оставя моите сами,...Ще се обадя за тебе,..  аз като не мога да ида иди ти поне...Ааа, ще й се обадя...

                    Заприказвахме се за фирмата, за собственика,... дали ще има пак работа...

- Малейй, изпуснах автобуса за село - погледна тя часовника си , зарови в чантата..- И ключовете за апартамента не съм взела,... Сега я втасах... и се заоглежда за някой познат...

- М|ичон, не се безпокой, ще те закарам, и без това аз те заприказвах толкова...ако искаш с колата, 

ако искаш да ти дам колелото да въртиш ,  колко са за теб 8 - 10 километра...

- Добре, ако е с колата мама ще  даде яйца за вашите,.. или вие гражданите сте свикнали само на кюфтета...- засмя се тя доволна от остроумието си....

                     Тръгнахме....

/ следва  продължение /