Мразя, когато не боли... мразя, когато празен е светът ми от мечти,
когато разочарованието в тишина се прероди...
... Не боли... остави ме да лея лишени от емоция сълзи,
остави ме да осмивам загубата на презряното си сърце.
Остави ме бавно да издъхвам в тази заблуда, наречена живот.
Копнея да затворя уморените си празни очи, за да открия болезнено красиви истини.
И от глътката въздух да ме заболи.
За да усетя, че съм истинска,
не кукла с порцеланови черти.