Има една стара традиция в Родопите – за спомен, в памет на любим човек или просто като дар за хората - да построиш чешма. Много са чешмите, но всяка е различна, с различен стил и история. Чучурите пеят и сякаш разказват за тъжни човешки съдби, за сторени грехове и желанието за прошка или просто за волята на човека да направи добро, за да умилостиви съдбата.
Строят чешми и мюсюлмани, и християни, и млади, и стари. Насред селото, край пътя или на място, където човешки крак рядко стъпва, водата е издигната в култ, във вяра, че ако си утолил жадния странник, си сторил добрина. Често до чешмата е съграден и бивак – просто навес, беседка, барбекю, а понякога дори малка къщичка, в която намираш посуда, подправки, кърпи, та дори и родопски одеяла. Стоят си там… Никой нищо не е откраднал или разрушил!
Отпиваш глътка планинска вода, студенината ú се разнася по тялото ти, благодариш мислено на човека, който е довел водата до теб, после сядаш и се наслаждаваш на ромона, а мислите ти нахлуват, защо ...