Има една стара традиция в Родопите – за спомен, в памет на любим човек или просто като дар за хората - да построиш чешма. Много са чешмите, но всяка е различна, с различен стил и история. Чучурите пеят и сякаш разказват за тъжни човешки съдби, за сторени грехове и желанието за прошка или просто за волята на човека да направи добро, за да умилостиви съдбата.

Строят чешми и мюсюлмани, и християни, и млади, и стари. Насред селото, край пътя или на място, където човешки крак рядко стъпва, водата е издигната в култ, във вяра, че ако си утолил жадния странник, си сторил добрина. Често до чешмата е съграден и бивак – просто навес, беседка, барбекю, а понякога дори малка къщичка, в която намираш посуда, подправки, кърпи, та дори и родопски одеяла. Стоят си там… Никой нищо не е откраднал или разрушил!

Отпиваш глътка планинска вода, студенината ú се разнася по тялото ти, благодариш мислено на човека, който е довел водата до теб, после сядаш и се наслаждаваш на ромона, а мислите ти нахлуват, защото само преди минута си прочел, изписаното над чешмата: „ Животът е само една изпита чаша, а чучурите вечно си текат…“ Отпиваш отново и си даваш сметка, че пиеш жива вода, като в приказките… Вълшебството, което съхранява красотата на планетата, носи покоя и радостта на хората! Живата вода – пречистена от човешки емоции и тежка информация – лек и спасение… Огледалото, което отразява нашата същност! Посланието, което ни напомня да пазим хармонията, за да спасим света!

Пиеш вода, която освен, че утолява жаждата ти, ти напомня, че животът е миг, че трябва да го живееш пълноценно – с любов и отдаденост, с вяра и мъдрост, с гордост, че си наследник на великолепието на българската земя.

И накрая… думите на Екзюпери: „Човек не може да те опише, а само да те вкусва, без да те проумява. Ти не си необходимост за живота. Ти си ... самият живот.“