Живко
Димо бе от мъжете, които се опитваха да стоят изправени, но все по-трудно запазваха равновесие. Животът някак на шега го пързулна и докато да се усети вече бе разведен, с детенце, което живееше при бившата му съпруга. Самотата го притискаше, но поне в работата намираше някакво разнообразие. Озовеше ли се вкъщи и всички дяволи му идваха на гости. „Слабохарактерен плужек, човек без воля и амбиции, нищо не става от тебе, нищо...” – мърмореха му рогатите, вбесяваха го и напълно заместваха бившата му съпруга. „Няма спасение от тази страшна жена, няма...” – потеше се човечецът, подпрял с длани челото си. Вечер донякъде се поуспокояваше, благодарение на чашката с гроздова ракия. Но го сполетя и друго нещастие – шефът му го уволни. Димо затъна в заеми, престана да плаща издръжка дори и на детето си. Един ден съдия – изпълнител описа цялото му имущество и скоро на длъжника бе връчено уведомление, че малкото му апартаментче се изнася на публична продан. „Какво да правя по дяволите, какво?!” – тормозеше се мъжът след всяко неуспешно търсене на препитание и още привечер хващаше чашката със скоросмъртница, за да не полудее.
***
Тази сутрин Димо стана рано и спокойно започна да се приготвя. Учуди се на себе си, че не само успя да се избръсне, но и да си изглади единствения официален костюм, спомен от деня, в който се ожени. Взе си личната карта, а на излизане дори се сети да се среши набързо. Огледа се, което отдавна не бе правил. Тъжният мъж, който му се опули насреща, го накара да хлопне вратата зад гърба си, да препусне по стълбището и нервно да забърза по тротоара. За десет часа бе обявено отварянето на наддавателните предложения от съдията - изпълнител и сигурно днес щеше да завърши публичната продан на апартамента му.
***
Парите, за които бе продадена наследствената гарсониера на Димо, не стигнаха за изплащане даже на основните му задължения. „Странно нещо е животът… Кой ти е мислил някога, че ми предстои да стана клошар и да се ровя из кофите за смет за единия къшей хляб?!” – човечецът съвсем ясно си представи бъдещето, когато съдията-изпълнител въведе във владение новия собственик на жилището. Тогава за първи път през ума му мина мисълта за самоубийство. Тръгна през градската градина и дълго, дълго обикаля алеите, докато краката престанаха да го държат. Седна на първата изпречила му се пейка и се загледа в земята - в една точка, някак отнесено и без да вижда нищо... Стресна го яростен лай. Мършав помияр се опитваше да отмъкне кокала на добре гледано куче и по всичко личеше, че няма да има никакъв шанс. Бездомното приличаше на кожа, наметната на прът, а домашното бе с яко телосложение, същински борец. Животните се завъргаляха в цветната алея и скоро напълно стъпкаха нежните незабравки. „Победител всред объркани и смазани… Колко жалко, Господи, колко жалко!” – промълви Димо и чевръсто се изправи, вдигайки ръка срещу охранения домошар. Тогава някой изсвири, а силното куче грабна кокала и бързо се отдалечи. Дръгливият пес доближи тъжния мъж, погледна го право в очите и близна ръката му. „Усетих топлота, Господи! Хубаво е тук - рохка пръст, ронеща се в ръцете ми, цветя, трева, роса.... Да, да - ще отида да живея в някое село, заедно с това куче!” – рече си човечецът и изведнъж дори измисли име на помияра: „Живко, ще удържим, момчето ми, така да знаеш!” Сетне продължи да обикаля алеите, кроейки планове, а Живко неотлъчно го следваше…
© Росица Танчева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Така е. Благодаря, Петя!
-
Един приятел ни е нужен, за да отцелеем
-
Дочка, благодаря за отзива!
-
Умееш да видиш светлинката и сред най-големия мрак.
-
Илко, Водолея, Веска, Елена, Ивон, Владимир, Сеси, Десислава, Огнян,
Николина и Виолета, благодаря ви за отзивите! -
Поздрави, Роси!Да не губим надежда,да се хващаме за работа, там е спасението!
-
пишеш много дълбоко и истински,от душа и сърце,поздравявам те за поредното удоволствие, което ми достави
-
Живота е непредсказуем!
Истинско е и много драматично!
Поздравления, Росица! -
Хареса ми, ти ни показа, че дори и да изглежда, че нищо не върви, винаги има надежда да потръгне и да се оправи.Браво, страхотно е!
-
Тъжен и истински разказ! Много ми допадна! Поздрави!
-
Защитавайки уличното куче, героят защитава и себе си, намирайки изход и смисъл да продължи. Много хубав разказ!
Поздрави! -
Тъжен разказ, Роси! Истински! С поздрави!
-
Хареса ми начинът по който те привлича... четеш, четеш на един дъх!!! Поздрави!!!
-
Сладкодумно разказваш, оживяват героите, които всеки от нас може да срещне в ежедневието си.
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
