- Скапан свят... Да... Ще кажеш, че аз съм си го създал такъв, но не е така. Блъскам като идиот за жълти стотинки и изобщо не му се вижда краят. До болка ми е омръзнало всичко. Празници! Какво са това? Не ги виждам... Но виждам плачещите, че нямат, как се веселят. Защо изобщо съм тук?
- Искам да ти помогна, но съм безсилна...
- Знам. Но знаеш ли кое ме тревожи повече...
- Кое?
- Че ако увия въжето около врата си, може и да не се спася. Там, в мрака, да е още по лошо... Защо? Какво съм сторил? Може би не съм опитал достатъчно или просто такъв е животът ми... Често се питам дали с всички е така. Да изпитват такова ужасяващо разочарование от живота или аз съм прекалено слаб, за да се справя. Боли, боли и не спира да боли. Даже въздухът ми горчи... Не мога да се порадвам на детето си, защото ще дойде ден, в който ще каже: ,,Ей, старче, ти даже не си опитал да ми създадеш нужните условия за живот!'' Какво ще му кажа тогава? ,,Съжалявам, дете мое. Опитах, но не можах'' Мачка ме тази несправе ...