Отново е пролет … Посрещаме я в тъй нареченото ПОЛОМИЕ – една от най-живописните части на Природния парк Русенски Лом.
Слънцето блести не само в очите ни, то сгрява и душите ни след дългата зима. Въздухът е изпълнен с аромати – смесица от дъхавите цъфнали храсти и уханието на влажна земя. Луднала е да расте и зеленее тревата – всяко стръкче свети, отразявайки слънцето. Гостоприемна е тя за пашата на стадо овце, които са зажаднели за нея след дългите месеци в обора. Овчарят е поседнал на шарена сянка и дреме на меко.
Движим се срещу течението на Мали Лом. Реката тече бавно, безшумно, на места се завихря и забързва, но следва пътя си, за да се слее със своята посестрима Бели Лом. Дълбоки вирове са примамка за запалени рибари. На много места се виждат дървета, растящи в самата река – устойчиви на капризите на водата и времето. Течението е повалило някои от тях и те услужливо поемат тежестта на любопитните туристи. Местните ги наричат проходилки.
Стъпваме по зеления килим, а очите ни се ра ...