Такаа... малко предварително обяснение: това го започнах като книга. Най-вероятно няма да стане някоя с 200-300 страници, но няма значение. Та, това е началото, бих искала да чуя мнението ви за него, има ли някакъв смисъл да го продължавам? xD
А заглавието е само временно, аз самата не знам какво ще става нататък, затова още не смея да измисля заглавие.
Хайде, стига излишни глупости, приятно четене, ако още сте навити:
"Животът е прекалено прекрасен и прекалено ужасен, за да се отказваш от него"
Отново стоя на покрива на сивата болница и като през мъгла гледам към усмихнатото, приличащо на призрак, момиче. Отново не зная какво да кажа. И отново се чудя как може това дете да е толкова силно.
След секунда изчезват и момичето, и каменната болница, и мрачното небе. Отварям очите си и единственото, което е останало са сълзите, замрежващи погледа ми, отекващите гласове в главата ми и онзи продължителен звук, който сякаш ми казва с пискливия си глас "Ти си сама."
Отново сънувах същия сън: тел ...