26 mar 2010, 21:06

Животът - мръсна приказка 

  Prosa » Relatos
2253 0 18
7 мин за четене
Животът – мръсна приказка
Много мразя фразата „човек е голям, колкото са големи мечтите му”. Ако искаш да станеш космонавт на десет години е нормално, но ако мечтаеш за това и на четиридесет, значи определено ти хлопа дъската. Аз нямам мечти или поне не толкова големи. Родих се без някой да се допита до мен дали имам желание да правя такава важна крачка. Натресоха ми живота безцеремонно като нов данък. Всичко това като следствие от случайна среща на яйцеклетка със сперматозоид. И това ако не е гадно стечение на обстоятелствата, здраве му кажи! Още ме е яд. Абе, как така ще решават съдбата ми без въобще да искат мнението ми? Те за к′во се мислят? За богове ли? Къде остана принципът на свободната воля? На правото на избор и други такива добре звучащи философски постулати. Всичко е вятър и мъгла. Щом разбрах това, страшно ме доядя. Не може така! Не може заради едното удоволствие на двама влюбени и загубени да страдам после аз. И то цял живот. Айде стига бе! После ще ми говорят за справедл ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Григоров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??