1 мин за четене
Спиро живееше в скромна къщица в края на селото, но не можеше да се похвали със скромен и безгрешен живот. На никой не бе казвал, но веднъж не издържа и като оня цар изкопа дупка в дъбовата горичка и произнесе думите, които отдавна го мъчеха: "В главата ми говорят гласове, какво да направя, за да спрат?"
На доктор не смееше да иде, да не го затворят в някоя лудница, но успяваше чрез гроздовата ракийка да намали шумотевицата в главата си. Къпеше се рядко и смърдеше на пръч, понеже пасеше козите на селото, но пари имаше в изобилие. Беше открил имане и умно си мълчеше...
Когато Спиро отиваше на баня, отвън закачаха табелка "СПИРО", та да не се излъже някой да влезе. Козарят отиваше обикновено на баня последния четвъртък от месеца. Петъка бе за проветрение...
Пролетта бе напъпила и Спиро реши, че е време за Баня. Наскоро бе ходил до големия град да обмени една монета от имането, че зимата бе дълга и студена...
Тримата мъже облечени в черно напразно чакаха завръщането на Спиро в скромната м ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse