Животът в проза
Любовта се процеждаше през стъклата на прозорците и обхващаше цялото ѝ тяло – тайнствена, далечна и недостижима, любов като от романите. Тя си припомни първата ѝ среща с него – висок, рус, красив българин, роден някъде в Русенско. С какво я впечатли, тя и до днес не можеше да си отговори. Пътуваше за Велико Търново и случайно го видя на автогарата в Русе.
Има мигове, които остават за цял живот, такъв беше и този. Влюби се от първия поглед, от първата секунда, в която очите им се срещнаха. Поиска ѝ се да избяга, толкова беше красив. После се успокои – не може такъв красавец да ѝ обърне внимание. Така си беше, само след минути до него застана млада жена и двамата оживено започнаха да говорят за нещо. Александра изпита чувство на болка и разочарование – обвързан е. Алекс се обърна на другата страна и неохотно се качи в автобуса. Облегна се на седалката и затвори очи. Имаше нещо умопомрачително в красотата му. Добре е, че е обвързан – с облекчение въздъхна тя. Човек трудно ...