- Учителю, имам нужда от теб. - Слушам те, Йоане. Какво ти е на сърцето? - Минаха вече почти четири години откакто постъпих в манастира. През цялото това време осите и съзнанието ми бяха затворени за света извън обителта. Сега чувствам, че ти ми забрани да разбирам и усещам външния свят. Затвори ме, за да опозная този вътре в себе си. Да достигна до божественото откровение. Сега съм по-просветен и извисен, знам. Но вече не съм щастлив тук, учителю. Привлича ме стремежа към другото познание. Ще ме пуснеш ли да опозная и преодолея другия свят, другото измерение. - Ще те пусна, Йоане. Но все още не е настъпил часът. Ти сам усещаш, нали? Не бъди нетърпелив. Имаш да научиш още няколко урока. Те ще ти бъдет полезни в света на хората. С тях ще попаднеш на по-добри места. Ще ти дадат възможност да черпиш вода направо от извора. Добре е да оставиш след себе си съвършен порядък. Затова си все още тук. Не завършиш ли тези уроци – вероятно ще попаднеш в кръг от повтарящи се действия, от които трудно ще излезеш. Вече съм те учил на това. - Зная, учителю. Но сърцето ме тегли към хората. Те са най-сложното и най-прекрасното божие творение. Чувствам се много неподготвен за тях. Този свят има свои правила. Не знам дали ще бъда съгласен с тях. Не беше ли грешка, че дойдох тук? Вече съм объркан, та аз не познавам хората! - Спомни си къкъв беше преди да облечеш робата и да пристигнеш тук. - Бях най-личния младеж в градчето ми. Всички се отнасяха с уважение и почит към мен. Успявах да върша работата си добре, от сърце. Срещах хора, от които научавах много нови неща. Познавах всички и те ме познаваха. Имах изгора. Можех да създам дом, семейство с нея. Бях щастлив. Но всичко рухна. И… трябваше да замина. - Защо е рухнал животът ти, Йоане? - Защото някои мои дела бяха грешни. Мислех, че мога да си позволя всичко безнаказано. Прекалих с гордостта. Отрекох всички. Отдалечих се от тях. Душата ми потъмня. Да… сега разбирам, защо трябваше да дойда тук в манастира. За да получа познание, за да се пречистя. Трябваше да се науча да градя върху здрави основи. Да ценя истината и истинското. Да съм смирен. - Знаеш, че това е най-правилният път. Каза ти го и Иисус. Не си мисли, че само ти обитаваш манастира. Срещаш и други като тебе, които изживяват същото. Никъде другаде не би научил това, което опозна тук. Тук успя да изградиш истинско приятелство, партньорство… - Така е. Сега знам повече. Но изгубих вяра в себе си. Дърго време трябваше да се вглеждам в детайлите, в малките неща. Станах аналитичен, а ми се иска да мисля синтетично. - Спомни си за първата година, Йоане. - Кошмарно време, в което трябваше да се боря с вампирското зло. Трябваше да регенерирам ограбените си сили. Да преодолея изпитанията. Тогава ти ми се показа за първи път, учителю. - Спомни си всичките години до сега. И не убивай любовта в себе си, защото това е най-големия грях. - Не те разбирам, учителю. Та аз обичам. - Отхвърляйки уроците, които си получил е най-големия грях, Йоане. Ако те са дар от Бога, а Бог е любов – то ти отхвърляш дарената от него любов. Всичко свързано с Бога, което е отхвърлено е грях. Помоли се за себе си, Йоане.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.