Слънчево лято. Прекрасно лято. Жега. Времето е чудесно. Светло и слънчево, дълги летни дни. А вечер.. вечер -луната голяма , звездите безброй.
Беше дошло време за жътва. Чуваше се шум от сърповете. Всеки бързаше да прибере реколтата.
Баба Куна и дядо Петко бързаха да пожънат посятото.
Те бяха на около 70 години. Животът ги бе хванал в тежките вериги. Цял живот бяха живели в бремето на тежките мъки. Голяма мъка обхващаше сърцата им, ала и двамата бяха тихи и мълчаливи. Не смееха да говорят. Никой не смееше да говори за това, което им се беше случило преди двадесет години. Тежка мъка бе обхванала сърцата им, животът ги бе умърлушил, бе ги съсипал.
През 1820г. Куна и Петко бяха млади и красиви. Те бяха съседи и милееха един за друг от малки. Бяха вдигнали сватба. Бяха от малкото българи, които живееха в спокойствие.
Имаха си малка кръчмичка на село. В нея влизаха най-различни клиенти. Беше тихо и спокойно село. Те бяха добри хора, от тези хора, които влизаха в положение на всеки. Много че ...