Не е толкова важно това странно, но по особен начин дъхаво нещо, което някога възрастните са наричали кафе. Не знам, може би е имало и истинско, но бабите от преди 60-70 години обикновено варели тази смеска и го сервирали за кафе.
Та както казах, не ми е думата за това кафе, а за една спретната старица, която навремето ни гощаваше с топлата напитка.
Баба Кръстина, така се казваше тя и живееше в най-привлекателната къща в махалата. Разположена в края на кварталната градинка, тя не беше оградена с двор, така че съвсем спокойно можеше да се потропа на дървената врата, която неизменно се отваряше от баба Кръстина. От другата страна на къщата течеше Струма, а зад нея имаше огромни вишневи дръвчета, от които тя правеше и най-прекрасното сладко на света. Освен това, баба Кръстина великодушно ни пускаше да си берем пресни плодове с неизменната заръка да не чупим клоните, че и догодина да родят.
По това време имах приятелка Вилето. Беше една година по-малка от мен, та си уйдисвахме в игрите. И ...