КАФЕНЕ (ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА БАРМАНА) – закачка към текстовете на Рима
Късно вечерта. Толкова късно, че дори няма смисъл да поглеждаш часовника. Той като че ли е спрял. Времето показва само ленивата смяна на файловете в playlist-а. Специалният playlist, който съм съставил за самия себе си. Парчетата са бавни и като че ли никога не свършват. Също като тантрически секс.
Момент, в който всичко се превръща в разгърната метафора. Разточителна и малко безвкусна - метафора, която ще бъде разкъсана от критиците и превъзнасяна от феновете.
Наблюдавам ги от доста време. Докато забърквам коктейл. Докато отварям бутилка бира. Докато затоплям сандвич. И после – когато почвам да подреждам чашите.
Те се харесват. Каквото и да значи това.
Виждам го ясно. По погледите, които си хвърлят крадешком над онова, което пишат.
Какво ли пишат? И дали не е същото, което пиша аз? Не на лист, разбира се. Отдавна съм се отказал от това. Моите думи са парчетата в playlist-а. И те ги четат вече 3-4 часа.
Знам, че на това парче тя ще понечи да оправи косата си. Защото така я пиша.
Вдигнатата към косата ù ръка за миг застива. След почти незабележима пауза е започнал припевът. Той казва „Тук ще се случи нещо!”. Погледите им се срещат. Знам, че е за първи път. Погледите на героите винаги се срещат за първи път и това е много важен момент. Също както първият припев в песента.
Той се усмихва. Аз се усмихвам. Припевът свършва.
Тя отива до тоалетната. Ставам и написвам името и номера си в тетрадката ù. Така е по-интересно. Героите трябва да преодолеят някаква пречка. Дали от това ще произлезе комедия или драма ми предстои да измисля.
Завалял е дъжд. Музиката е толкова тиха, че мога да чуя капките по стъклото.
А какво, ако тя няма чадър? А той има? И ако той… „Банално”, казвате? А кое не е банално в любовта? И, все пак, признайте, бихте ли се отказали от нея?
Те плащат и излизат. Поотделно. Вече не ги виждам, но знам какво се случва. Знам и какво ще се случи после. Достатъчно е просто да погледна мъждукащия на монитора ми playlist.
© Наследник на Куфара Todos los derechos reservados